О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 02.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 994/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от гр. С., приподписана от адв. М срещу решение от 11.11.2008 год. , постановено по гр.д. № 873/2008 год. на СГС, ІІ „г” отделение.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с пр. осн чл. 226,ал.2 КТ да бъде уважен като му се присъди обезщетение за незаконното задържане на трудовата му книжка от 01.03.2002 год. до 25.09.2007 год. в размер на 14 214,05 лв.
С допълнителна молба от 10.04.2009 год. като изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че решението противоречи на практиката на ВКС и законът не е приложен точно. В подкрепа на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване/ чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ касаторът е представил решение №335/09.03.2006 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касация „П” Е. , гр. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на подадената касационна жалба, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид предвидената Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт . Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос, а направеното от него изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. След като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, последваща проверка относно това дали същият е решен в противоречие с практиката на ВКС /предвид посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване / не може да бъде извършена. Отделен остава въпроса, че касаторът само се е позовал на основанието , визирано в чл. 280,ал.1,т.1 ВКС, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява като обосновка на тази хипотеза. По изложените причини не може да се коментира и представеното решение на ВКС.
С оглед на горното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2008 год., постановено по гр.д. №873/2008 год. на Софийски градски съд ІІ „Г” състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: