О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 02.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 994/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. 22620- МО, гр. С. срещу решение от 27.10.2008 год. , постановено по гр.д. № 1659/2008 год. на СГС, ГК, ІV Б отделение.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, където като основания за допустимост на касационното обжалване са посочени тези по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК . Материалноправният въпрос, който според касатора е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото е този дали субективното отношение на уволнения служител спрямо съществуването на трудовия договор , което в процеса на дисциплинарното производство не е изразено пред работодателя, подлежи на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 189,ал.1 КТ. В подкрепа на основанието по чл. 280,ал.1, т. 2 ГПК са представени Решение №70/03.11.1980 год. по гр.д. №65/1980 на ОСГК и Решение №40 от 04.04.2000 год. по гр.д. №549/1999 год. , ІV ГО.
Ответникът по касация Р. П. К. от гр. С. оспорва основателността на касационната жалба по същество. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Същевременно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови същото, въззивният съд е приел , че вменяваното на ищеца дисциплинарно нарушение, а именно неявяването на работа на посочените в заповедта за уволнение дати е установено в процеса. Приел е обаче , че наложеното дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение не e съобразено с изискванията на чл. 189 КТ като при неговото налагане работодателят не е съобразил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е било извършено и поведението на работника. С оглед на това съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание не е съобразен принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 189 КТ и на това основание е отменил заповедта за уволнение като незаконосъобразна. Повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е бил разгледан от съда в контекста на чл. 189 КТ и в този смисъл решението на съда не влиза в противоречие с практиката на съдилищата. Тази практика е безпротиворечива по отношение на това , че при преценка законосъобразността на дисциплинарното уволнението следва да се извърши контрол досежно това дали при определяне вида на дисциплинарното наказание , дисциплинарно наказващия орган е взел предвид обстоятелствата по чл. 189 КТ в това число обстоятелствата при които нарушението е извършено. В случая към тези обстоятелства спада факта за наличие на подвеждащата информация относно прекратяването на трудовото правоотношение при условията на взаимно съгласие преди налагане на дисциплинарното уволнение. Следва да се посочи и това, че представените към изложението решения не се явяват в подкрепа на твърдението, че визирания от касатора материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Решенията не третират този въпрос ,а касаят начина на преценка на събраните по конкретните дела доказателства.
Не се налага обсъждане на второто посочено основание за допустимост на касационното обжалване / това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, доколкото по отношение на него касаторът не е изложил никакви съображения, които да го обосновават.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.10.2008 год., постановено по гр.д. №1659/2008 год. на Софийски градски съд ІV „Б” отделение, въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: