О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 21.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 390/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. ”А” , гр. П. против решение №1988 от 03.12.2009 год. по гр.д. № 2807/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ- състав, с което след като частично е отменено първоинстанционното решение, постановено от ПРС по гр.д. № 2688/2008 год., Александър А. Ч. , действащ като Е. търговец с фирма „А” , е осъден да заплати на А. П. Б. още 1100 лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати обезщетение в размер на 900 лв. или общо на осн. чл. 45 ЗЗД,е осъден да заплати обезщетение в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/ касационни основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК /.
Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът формулира този дали отговорността по чл. 45 ЗЗД е отговорност за лични действия на физическото лице и може ли в търговското му качество то да бъде субект на тази отговорност .
Като процесуалноправен въпрос е посочен този може ли да се обоснове отговорност по чл. 45 ЗЗД на ЕТ”А” при положение, че в решението на въззивният съд липсват изобщо мотиви въз основа на какви факти е прието, че вредата е пряка и непосредствена последица от твърдяното непозволено деяние. Касаторът счита , че в тази насока решението е постановено в противоречие с ППВС №7/1059 год., според което причинната връзка при деликтната отговорност трябва да е доказана за всеки конкретен случай/ основание по чл. 280,ал.1,т.1 ВКС/ .
Като общо основание за допустимост по двата въпроса касаторът сочи, че са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото./ основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ .
Ответникът по касация А. П. Б. от гр. П., не взема становище както относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение ,така и по основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуално допустимост, обусловена от редовността й, за да се допусне касационно обжалване на решението следва да са налице допълнителните предпоставки на чл. 280 ГПК. На първо място касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и направените по него изводи на съда да са обусловили изхода на делото.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността за причиненото на ищцата увреждане –хранителна интоксикация е на А. Ч. , в качеството му на Е. с фирма „А”-гр. Пловдив , доколкото именно при осъществяването на неговата дейност по приготвяне и продажба на храни в заведение за обществено хранене е допуснато заразяване на ищцата. Конкретно отговорността на Е. съдът е обосновал с това, че същият не е осигурил необходимите условия за безопасно хранене на клиентите, представляващо негово задължение по чл. 12,ал.7 от Закона за храните. Ангажирана отговорност на ответника – търговец, съдът е квалифицирал по чл. 45 ЗЗД като отговорност за лични действия. Този извод е обоснован с обстоятелството, че законът не предвижда разграничаване на имуществото на физическото лице от това на Е. търговец.
Това разрешаване на посочения от касатора материалноправен въпрос е правилно и в съответствие с трайната практика на съдилищата .
Не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК:
С оглед задължителното тълкуване , дадено в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС т.4/, тази хипотеза е налице, когато разглеждането на повдигнатия въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , или за осъвременяване на тълкуването й , предвид промяна в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което предполага тяхното тълкуване и съответно развитие на правото . Както се посочи, с обжалваното решение въпросът за възможността при деликт да бъде ангажирана личната отговорност на Е. , е разрешен в съответствие със създадената практика, според която такава отговорност съществува , ако увреждането е резултат на личните действия на физическото лице – Е. търговец и доколкото законът не разграничава имуществото на физическото лице от това на ЕТ. Същевременно разпоредбите на закона , относими към повдигнатия въпрос, са ясни и не се налага да бъдат попълвани или разяснявани по тълкувателен път.
Досежно въпросът, посочен в изложението като процесуалноправен въпрос:
По начина на неговото поставяне същият има характер на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, / липса на мотиви/,което представлява основание за неправилност на обжалваното решение и може да се преценява едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова.
С оглед на изложеното не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1988 от 03.12.2009 год. по гр.д. № 2807/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ- състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: