О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1302
София, 27.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1028/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” АД, гр. К. срещу решение №99 от 25.03.2009 год., постановено по гр.д. № 97/2009 год. на Старозагорския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 472/16.10.2008 год. , постановено по гр.д. № 1114/2008 год. на Казанлъшкия районен съд , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. Д. С. от гр. К., извършено със заповед № 220/20.052008 год. ; същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор на автобус; А. „ АД, гр. К. е осъден да му заплати сума в размер на 1916,20 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 20.05.2008 год. до 25.09.2008 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска -18.07.2008 год. до окончателното изплащане.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба, касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация П. Д. С. чрез адв. Д, оспорва касационната жалба досежно нейната основателност. Моли присъждане на направените в производството разноски..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по исковете „А” АД, гр. К. не е установил по безспорен начин вменяваното на ищеца дисциплинарно нарушение, квалифицирано по чл. 190, т.4 КТ като злоупотреба с доверието на работодателя. С оглед на това е приел, че извършеното дисциплинарно уволнение е незаконно и макар по други съображения, е потвърдил решението на първата инстанция .
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведените в нея основания по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Съображенията за това са следните :
Разпоредбата на чл.280,ал.1ГПК изисква касаторът да е формулирал материалноправен и процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане с обжалваното решение и да е обусловил неговия изход . Визираните в изложението по чл. 284,ал.3 ГПК материалноправни въпроси са свързани са приложение на разпоредбата на чл. 193 ,ал.1 ГПК , като тезата на касатора е, че съдът неправилно е формирал извод, че изискването на закона за изслушване на работника или служителя или вземането на неговите писмени обяснения в случая не е било спазено. Както се посочи обаче , въззивната инстанция е уважила предявените искове като е приела, че процедурното изискване на чл. 193,ал.1 ГПК е спазено, но по делото не е доказано по безспорен начин извършването на вменяваното дисциплинарно нарушение. Липсата на материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който да е формулиран от касатора или да може да бъде изведен от изложението по чл. 284,ал.3 ГПК препятства извършването на последващата проверка относно наличие на критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното в случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд .
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №99/25.03.2009 год., постановено по гр.д. № 97/2009 год. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба на „А” АД , чрез адв. М. Ш.
ОСЪЖДА „А” АД, гр. К. да заплати П. Д. С. от гр. К. направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: