О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 27.10.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д2676 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. от с. Щ., Р. обл., подадена от пълномощника й адв. С. В. срещу въззивно решение № 45 от 19.02.2008 год. по гр.д. № 1038/2007 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд от 26.04.2007 г. по гр.д. № 3296/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Х. К. срещу Л. П. О. иск за отмяна на дарението, материализирано в нот.акт № 56, т.VІІІ, н.дело № 2* от 1993 г. на Русенския нотариус относно следния недвижим имот: дворно място от 500 кв.м., съставляващо парцел ****, кв.74 по плана на с. Щ., Р. общ., заедно с построената в него паянтова лятна кухня, навес, дам и др.подобрения, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. За да остави в сила решението на първата инстанция, с което иска по чл.227, ал.1,т.3 ЗЗД е отхвърлен въззивният съд е приел, че дарителката не се нуждае от издръжка, тъй като месечната сума с която разполага е достатъчна за да се издържа.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е депозирана на 18.03.2008 г. и съгласно § 2, ал.3 ГПК подлежи на разглеждане по реда на ГПК в сила от 1.03.2008 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Според касаторката въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса дарителят изпаднал ли е в трайна нужда от издръжка. Липсвала установена практика относно това, каква е издръжката по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ГПК, от която дарителя се нуждае. Посочени и представени са следните решения: решение № 375 от 9.05.2003 г. по гр.д. № 937/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 1748/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 655 от 8.07.2002 г. по гр.д. № 279/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 222 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/1999 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответницата по касационната жалба Л. П. О. не изразява становище.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е преценката относно това дарителката изпаднала ли е в трайна нужда от издръжка.
В представеното решение № 375 от 9.05.2003 г. по гр.д. № 937/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. съдът е приел, че не се дължи издръжка на дарителя, ако има доход над средния месечен доход за страната, а в решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 1748/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., че дарението подлежи на отмяна,когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
При иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните нужди на дарителя, с оглед начина му на живот, който той обикновено води. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че дарителката не е изпаднала в трайна нужда от издръжка не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай касаторката се позовава на противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса за критерия по който се извършва преценката за издръжката, от която дарителят се нуждае по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ГПК отразена в решение № 655 от 8.07.2002 г. по гр.д. № 279/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 222 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Правилното тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД изисква да се съобразят конкретните нужди на конкретния дарител, по конкретното дарение, чиято отмяна се иска. Не може да се посочи точен икономически критерий валиден по отношение на всички дарители, след като нуждите на всяко лице са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса от каква издръжка се нуждае дарителя, която следва да бъде изоставена от съда, тъй като в посочената практика съдът е извършил анализ на конкретните нужди на конкретния дарител, а не е обуславял общоважими икономически критерии.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 19.02.2008 год. по гр.д. № 1038/2007 год. на Русенския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 19.02.2008 г. по гр.д. № 1038/2007 г. на Русенския окръжен съд по касационната жалба на В. Х. К. от с. Щ., Р. обл., подадена от пълномощника й адв. С. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :