О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 30.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 2866 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Б., Т. И. Т. и И. В. Т. , подадена от адв. М. Т. срещу въззивно решение № 373 от 7.04.2008 год. по гр.д. № 2197/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 4041/2006 г. С това решение е прието за установено по отношение на касаторите, че З. и Г. Г. са собственици на следния недвижим имот: 650 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 140 по КП „В” в землището на „В”, община В. и С. В. Б. е осъдена да предаде владението върху този имот.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор подаден от адв. К. С. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуални въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите считат, че въззивния съд се е произнесъл неправилно по въпроса за възможността в производство за ревандикация на земеделска земя да се установяват нарушения на процедурата по предоставяне на право на ползване и по въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по ревандикационния иск. В противоречие с практиката на ВКС и други съдилища въззивният съд приел, че в производство по иск за предаване владението върху земеделска земя може да се установява валидността на предоставеното право на ползване върху същата.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В случая липсва противоречие с постоянната практика на ВКС. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че при оспорване правото на собственост на бившия ползвател на земеделската земя в производството по чл.108 ЗС може да се установява законността на предоставеното право на ползване и наличието на предпоставките за трансформирането му в право на собственост. Обосноваността на изводите на въззивния съд, че В. и Т. Т. не са били титуляри на правото на собственост върху процесната земя, тъй като не било установено по законния ред да е било учредено право на ползване върху същата са неотносими към онованията за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността касае основателността на касационната жалба по съществото на спора.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения , в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
С касационната жалба не са представени влезли в сила решения на други съдилища, с които поставеният процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В приложението към касационната жалба се поддържа, че въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по ревандикационния иск е от значение за точното приложение на закона. Според касаторите неправилно в диспозитива на решението на районния съд по отношение на Т. и И. Т. е прието, че ищците са собственици на земеделската земя, предмет на иска по чл.108 ЗС, а въззивния съд го оставил в сила, като приел че ревандикационния иск съдържа в себе си установителна претенция за признаване правото на собственост върху вещта, предмет на ревандикация.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или към преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС.
В случая въпросът следва ли решението по иска по чл.108 ЗС да съдържа и установителен диспозитив е принципен, но той няма отношение към правилността на настоящото решението. Съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е само този, който има отношение към правилността на решението. В изложението към касационната жалба липсват твърдения поставеният процесуален въпрос по какъв начин има отношение към правилността на решението. След като липсват твърдения, че този въпрос се е отразил върху решаващите изводи на въззивния съд, т.е. върху конкретния правен резултат, то следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 7.04.2008 год. по гр.д. № 2197/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 7.04.2008 год. по гр.д. № 2197/2007 год. на Варненския окръжен съд по подадената от С. В. Б., Т. И. Т. и И. В. Т. , чрез адв. М. Т. касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :