О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3109/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. М. от гр. П., подадена чрез адв. Ал. К. , срещу въззивно решение № 234 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 128/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решението от 20.10.2006 г. по гр.д. № 461/2005 г. на Районен съд гр. Л. и е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което са отхвърлени предявените от С. Р. М. и Е. Р. М. срещу Д. Е. К. иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС и искането по чл. 72, ал.3 ЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са решение № 654 от 22.07.1999 г. по гр.д. № 211/1999 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. и решение № 535 от 17.06.1994 г. по гр.д. № 403/1994 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Същественият процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е за допустимостта с гласни доказателства да се установяват извършени подобрения в чужд имот. Според касатора неправилно въззивният съд приел, че за подобренията, които наследодателя му извършил в имота на ответницата било въведено ограничаване на доказателствените средства.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено процесните подобрения да са извършени от бащата на ищците.
В конкретния случай въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и показанията на разпитания по делото свидетел и е приел за недоказано твърдението на ищците, че описаните в исковата молба и намиращи се в имота на ответницата подобрения са извършени от баща им. Въззивният съд не е приел, че за посочените обстоятелства са недопустими гласни доказателства, а че с показанията на допуснатия свидетел не е доказан иска. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която приема, че със свидетелски показания могат да се доказват извършени подобрения в чужд имот. Представените решения на Върховния касационен съд са неотносими, тъй като те касаят допустимостта на свидетелски показания за установяване правото на собственост върху земеделска земя придобито по давностно владение и за установяване извънбрачният принос за придобиване на имущество по време на брака.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 234 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 128/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 128/2008 г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на Е. Р. М. от гр. П., подадена чрез адв. Ал. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: