О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 20.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3862/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Ц. и Ц. Й. Ц. , двамата от град Б., приподписана от адвокат И, срещу въззивно решение №279 от 15.04.2008 г. по гр. дело № 152/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Х. А. и Н. Я. П. – А. срещу касаторите иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният на 27.12.2004 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот. Според въззивния съд сключеният между страните предварителен договор е валиден. Ищците Х. А. и Н. Я. П. – А. са изправна страна по договора.
Ответниците по касационната жалба Х. А. и Н. Я. П. – А. , двамата от град С., оспорват жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според касаторите в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение №31/11.02.2007 г. по гр. д. №789/2007 г. V г.о, въззивният съд е обявил за окончателен недействителен предварителен договор. Това е така, защото се касае за продажба на земя и сграда на съпрузи, един от които е чужденец – гражданин на С. и договорът в частта за земята е недействителен поради нарушение на закона – чл.29 ЗС. В противоречие с практиката на ВКС /решение №1181 от 12.10.1999 г. на ВКС по гр. д. №511/1999 г./ е направен извод, че предварителният договор не е развален от тях с едностранно изявление поради това, че крайният срок за сключване на окончателния договор е бил месец май 2005 г. и той е изтекъл много преди предявяването на иска. Налице е забава от страна на ищците с повече от две години. Не е съобразена и постоянната практика на ВКС /решение №94/29.02.08 г. по т.д. №620/2007 г. ВКС, ТК, І отд./ като са присъдени деловодни разноски, които само са уговорени, без да са направени. Освен това с оглед конкретиката на правния спор произнасянето на въззивния съд по въпроса дали уговорката от чл.4 от предварителния договор за поемане на задължение от купувача да погасява ежемесечно задължението на продавачите от 16 247 лв. към Б. ДСК ЕАД е съществен елемент от договора или такива са само имотът и продажната цена, е от значение за точното прилагане на закона. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Неоснователни са доводите на касаторите, че предварителният договор в частта относно продажбата на земя е нищожен. Със сключения на 27.12.2004 г. предварителен договор страните са уговорили продажба само на сграда – триетажна масивна жилищна сграда и гараж заедно със 64/330 идеални части от дворното място. Тези идеални части обаче са принадлежащи общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като в дворното място са построени няколко сгради, отделните обекти в които са собственост на различни лица, т.е. принадлежат само на някои от съсобствениците на дворното място. Дворното място в случая представлява обща част. При това положение касаторите като собственици на процесната сграда с договора за продажба не могат едностранно да изменят определения вече за сградата дял в общите части и да си запазят правото на собственост само върху последните. Това е така, защото съобразно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗС правата по отношение на общите части се разпределят съобразно със стойността на отделните обекти, собственост на различни лица.
Липсва противоречие с практиката на ВКС и относно твърдяното разваляне на предварителния договор. В случая ищците не са били в забава, тъй като за това е необходимо да бъде определен ден и час за явяване пред нотариуса, в който изправната страна да се е явила с готов проект за нотариален акт и всички книжа, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона за извършване на прехвърлителната сделка, както и другата страна да не се е явила, без уважителна причина или да се е явила, но да е отказала изповядването на сделката. По делото нито има такива твърдения, нито някакви данни в този смисъл. Ето защо в забава са поставени ответниците с предявяването на исковата молба.
Сочената от касаторите практика на ВКС относно присъдените деловодни разноски е съобразена от въззивния съд. С обжалваното въззивно решение са присъдени направените, а не само уговорени деловодни разноски като адвокатско възнаграждение от пет хиляди лева съобразно договора за правна защита и съдействие от 14.02.2008 г. Възнаграждението е било изплатено по банков път.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Доводът на касаторите, че с оглед конкретиката на правния спор произнасянето на въззивния съд по въпроса дали уговорката в чл.4 от предварителния договор за поемане на задължение от купувача да погасява ежемесечно задължението на продавачите от 16 247 лв. към Б. ДСК ЕАД е съществен елемент от договора или такива са само имотът и продажната цена, е неотносим към това основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото не се твърди, че има необходимост да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС, да се преодолее погрешна постоянна практика на ВКС или пък, че въобще липсва такава практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №279 от 15.04.2008 г. по гр. дело № 152/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №279 от 15.04.2008 г. по гр. дело № 152/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба на Б. И. Ц. и Ц. Й. Ц. , двамата от град Б., приподписана от адвокат И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.