О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
Софияq 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4047/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. „Р”, град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт Д. С. , срещу въззивно решение №114 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 1989/2007 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по касационната жалба А. Г. З., град С., оспорва жалбата.
Въззивният съд е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ като е приел, че на ищеца не е изпращано и връчвано съобщение по чл.345, ал.1 КТ преди датата, на която той се е явил да заеме предишната работа, поради което уволнението на основание чл.325, т.2 КТ е незаконно.
Според въззивния съд началото на срока по чл.345, ал.1 КТ може да бъде поставено единствено с връчване на съобщение от съда.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното: изложени са доводи за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, а именно дали разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ е спазена само при условие на получаване на нарочно уведомление от съда или и от узнаването по друг начин за резултата от съдебното решение, като този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Конкретно са посочени и представени решение №545 от 07.06.2001 г. по гр. д. №1559/2000 год. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 08.01.2008 г. на САС по гр. д. №764/2007 г. Твърди се, че има противоречиво решаване на този въпрос и в рамките на настоящия спор – от първоинстанционния съд и от въззивния съд.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В случая липсва противоречие с постоянната практика на ВКС, включително и със сочените от касатора решения, по въпроса дали разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ е спазена само при условие на получаване на нарочно уведомление от съда или и от узнаването по друг начин за резултата от съдебното решение. Практиката на ВКС е постоянна и непротиворечива относно това, че разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна. В нея изрично е предвидено, че срокът тече от датата на съобщението за възстановяване, което е в съответствие с целите на КТ да осигури свободата и закрилата на труда – чл. 1, ал. 3 КТ. Последиците от неявяването на работника или служителя в срока по чл. 345, ал. 1 КТ са изключително тежки, тъй като на това основание трудовият договор може да бъде прекратен съгласно чл. 325, т. 2 КТ.редбата за съдебните решения по трудови спорове за възстановяване на работа е специална и не може да бъде дерогирана по съображения, относими към узнаване на решението, ако съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не е получено. След като на ищеца не е изпратено нарочно съобщение от съда за възстановяване на работа, то срокът за явяване на работа не е започнал да тече.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. След като има въззивно обжалване и съответно въззивно решение, то не се пораждат никакви правни последици от решението на първоинстанционния съд. Това е така, защото самата въззивна инстанция винаги решава спора по същество при условие, че обжалваното пред нея решение е валидно и допустимо.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Фактически невярно е твърдението на касатора, че по въпросите, касаещи прилагането на разпоредбите на чл. 345, ал. 1 КТ и чл.325, т.2 КТ няма съдебна практика. По прилагането на тези разпоредби съществува съдебна практика, включително и такава на ВКС. Последната е постоянна и последователна.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №114 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 1989/2007 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №114 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 1989/2007 г. на Софийския градски съд по касационната жалба на Д. „Р”, град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт Д. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.