О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
Софиsq 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4927/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г. от гр. Б., приподписана от адв. З, срещу въззивно решение № 328 от 29.07.2008 г. по гр. дело № 249/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение от 15.12.2007 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Благоевградския районен съд и е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което е отхвърлен предявеният от К. Д. Г. срещу И. И. П. иск за лишаването му от родителски права по отношение на Д. И. П. , родена на 30.06.2001 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с решението на районния съд, с което е бил уважен искът по чл.75, ал.1, т.2 СК и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона е за трайното неполагане на родителски грижи и недаване на издръжка без основателна причина от родител. Неправилно въззивният съд приел, че не е налице хипотезата на чл.75, ал.1, т.2 СК по отношение на ответника.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.75, ал.1, т.1 СК за лишаване от родителски права на И. П. по отношение на детето му, тъй като не е налице особено тежък случай на поведение на родителя, което да представлява опасност за детето. Приел е, че не са налице и предпоставките по чл.75, ал.1, т.2 СК, тъй като не е установено трайно, виновно поведение до степен пренебрегване на родителския дълг от страна на ответника.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Не се разрешава противоречиво от съдилищата въпрос, който в първоинстанционното решение е разрешен по един, а във въззивното решение – по друг начин. В случая касаторката обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решението на районния съд, с което е уважен иска по чл.75, ал.1,т.2 СК, което не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 КТ съгласно което на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или за преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е от значение за развитието на правото същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл следва да налага необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането.
В конкретния случай въпросът за неполагане на родителски грижи и недаване на издръжка без основателна причина от родител не е от значение за точното приложение на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване, тъй като постоянната практика на Върховния касационен съд, приема че при неоснователно трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка родителят се лишава от родителски права. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че не са налице предпоставките на чл.75, ал.1,т.2 СК за уважаване на иска не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 328 от 29.07.2008 г. по гр. дело № 249/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 29.07.2008 г. по гр. дело № 249/2008 г. на Благоевградския окръжен съд по касационната жалба на на К. Д. Г. от гр. Б., приподписана от адв. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: