Решение №1234 от 13.1.2009 по гр. дело №2061/2061 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
 
№ 1237
 
 
 
София 13.01.2009 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание на трети декември, две хиляди и осма година в състав:
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                                  
                                                                          МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
 
 
при секретаря  Цветанка Найденова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2061/2008 г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г., град В., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички наведени доводи. В нарушение на процесуалните правила не е назначена поисканата още с исковата молба техническа експертиза със задача да даде заключение дали процесният имот е идентичен с този, за който ответникът твърди, че е придобил през 2002 г. от А. Д. И. с договор за покупко-продажба.
Ответникът по касационната жалба В. И. В., град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./. Същата е и процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за ползване. С нея се обжалва решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, по спор за парични вземания с цена по-малка от 5000 лв. Според разпоредбата на чл.218а, ал.1, б. „а” ГПК/отм./ производството по такива спорове е двуинстанционно. С постановяването на въззивното решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд по отношение на този иск, е налице влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен контрол съобразно разпоредбата на чл.219, б. “а” ГПК/отм./. Посоченото въззивно решение в тази част е окончателно и с него е приключено двуинстанционното съдебно производство.
Относно основателността на жалбата в допустимата и част за ревандикационния иск, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Монтанският окръжен съд е оставил в сила решение от 04.06.2007 г. по гр.дело №75/2007 г. на Берковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Н. Г. срещу В. И. В. иск за предаване владението на недвижим имот – ливада с площ от 3 000 дка, находяща се в м. „А” в землището на град В., при граници: шосе, П. К. и М. , като неоснователен. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение от 21.03.2000 г. по гр. д. №130/1999 г. на Берковския районен съд е непротивопоставимо на ответника, тъй като не е установена идентичност на имота, предмет на това дело и процесния, който се владее от ответника въз основа на договор за покупко-продажба от 2002 г.
Обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за това дали процесният имот е идентичен с този, който ответникът владее въз основа на договор за покупко-продажба от 2002 г., сключен с А. Д. И. В нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ са направени изводи за неоснователност на иска без да бъде изяснен този въпрос. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което с експертиза съобразно изискванията на ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т.10 се установи дали процесният имот е идентичен с този, който се владее от ответника.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Н. Г., град В., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд в частта относно иска за обезщетение за ползване, като недопустима.
ОТМЕНЯ решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 04.06.2007 г. по гр.дело №75/2007 г. на Берковския районен съд за отхвърляне на предявения от Г. Н. Г. срещу В. И. В. иск за предаване владението на недвижим имот – ливада с площ от 3 000 дка, находяща се в м. „А” в землището на град В., при граници: шосе, П. К. и М.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част.
Решението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top