О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 17.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3748/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. Т. П., В. Т. П. , В. И. Я. , И. С. Я. , Н. В. С. , С. И. С. , С. Т. С. , Н. Т. Д. , К. С. С. , Н. Г. С. Н. Д. Л. , М. К. В. , В. С. Д. , Г. С. Д. , П. И. В. , В. Б. А. , М. И. Г. , Г. И. Г. , всички от град В., подадени от пълномощниците им адвокати Д. П. , В. К. , Т. Р. и И. С. , срещу въззивно решение №59 от 26.03.2008 г. по гр. дело № 458/2007 г. на Варненския апелативен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение в частите, с които касаторите са осъдени да заплатят на всеки от ищците по 27 591.25 лв. – обезщетение за имуществени вреди; на С. И. Ч. – 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на М. Г. Ч. – 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди. Според въззивния съд ищците са доказали, че са им причинени вреди в посочените по-горе размери.
Ответниците по касационната жалба С. И. Ч. , М. Г. Ч. , Т. Д. З. и Г. А. З. , всички от град В., не са заявили становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В две отделни изложения на касаторите са изложени доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 и т.3 ГПК.
В първото изложение касаторите твърдят, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; приел е, че присъждането на деловодните разноски не отнема възможността да се претендират вреди, когато те са доказани; в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища е прието, че отговарят солидарно за причинените вреди. По тези основания за допускане на касационно обжалване нито са посочени, нито са представени съдебни решения.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Фактически неверни са твърденията, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Той е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото.
Отговорността за деловодните разноски е облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбите на ГПК. Същите се присъждат на страната, в чиято полза е решено делото. Тази отговорност обаче е само един специален фактически състав и не може бъде правноизключваща отговорността за вреди от нарушаването на общата забрана да се причиняват вреди на друг и на принципа, съществуващ още в римското право – neminem laede /не вреди другиму/.
Съобразно изричната разпоредба пък на чл.53 ЗЗД лицата, които са съпричинили увреждането отговарят солидарно. Няма практика на ВКС, която да отрича възникването ex lege на пасивната солидарност на преките съпричинители на вредите.
Във второ изложение касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд като тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Конкретно те са, че в нарушение на закона е била обсъждана валидността на арбитражно решение; в противоречие с доказателствата по делото е прието, че ищците са претърпели вреди от развалянето на предварителен договор предвид наличие на висящ съдебен спор; не е съобразено обстоятелството, че в случая въобще липсва виновно поведение. Към това изложение са представени ПП на ВС №4 от 23.12.1968 г., решение №865 от 19.11.1991 г. по нак. дело №783/91 г. на ВС, решение №3204 от 23.12.1974 г. по гр. д. №2222/74 г. І г.о. , ТР №54 от 23.06.1986 г. по гр. д. №21/1986 г. ОСГК, отнасящи се до отговорността за непозволено увреждане.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Относно въпроса, че в нарушение на закона е била обсъждана валидността на арбитражно решение, нито са посочени, нито са представени конкретни решения на ВКС, за да може да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Не се и твърди, че се цели отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС, преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС или липса на такава практика.
По останалите два въпроса от изложението за допускане на касационно обжалване касаторите не са развили никакви конкретни доводи по основанията на чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК, макар и да се позовават на тях. Цитираната по-горе конкретна съдебна практика се отнася до принципни въпроси на различните елементи от отговорността за непозволено увреждане – деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между деянието и вредите. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с нея. Самите касатори не са посочили конкретно в противоречие по точно кой от тези принципни въпроси въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение. Доколкото все пак са изложени съображения, че в противоречие с доказателствата по делото е направен извод от въззивния съд за наличие на претърпени вреди и за липса на виновно поведение, то те представляват само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касаторите необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №59 от 26.03.2008 г. по гр. дело № 458/2007 г. на Варненския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59 от 26.03.2008 г. по гр. дело № 458/2007 г. на Варненския апелативен съд по касационните жалби на Н. Т. П., В. Т. П. , В. И. Я. , И. С. Я. , Н. В. С. , С. И. С. , С. Т. С. , Н. Т. Д. , К. С. С. , Н. Г. С. Н. Д. Л. , М. К. В. , В. С. Д. , Г. С. Д. , П. И. В. , В. Б. А. , М. И. Г. , Г. И. Г. , всички от град В., подадени от пълномощниците им адвокати Д. П. , В. К. , Т. Р. и И. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.