О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4165/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М”О. , град В., приподписана от адвокат Ю. М. , срещу въззивно решение №178 от 10.07.2008 г. по гр. дело № 254/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. С него е оставено в сила решение №28/10.03.2008 г. по гр. д. №884/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „М”О. срещу „А”ЕО. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 17 487 лв. – обезщетение за вреди, представляващи непризнат данъчен кредит. Според въззивния съд по делото не е установена причинна връзка между вредоносно поведение на натоварено от ответното дружество лице и настъпилите вреди.
Ответникът по касационната жалба „А”ЕО. , град В., оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Изложени са доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касатора въззивният съд е решил спора между двете търговски дружества чрез прилагането на два специфични правни института, единият от които е в компетенциите на административното правораздаване – има ли или не едно регистрирано по ЗДДС лице право на приспадане на данъчен кредит за конкретна облагаема доставка, а вторият е има ли причинно- следствена връзка между отказаното право на приспадане на данъчен кредит и поведението на доставчика.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, когато се твърди произнасяне по съществени въпроси на административното правораздаване. Това основание е приложимо към гражданския процес и е неотносимо към административноправните спорове.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Доводите на касатора относно наличието или не на причинно-следствена връзка между отказаното право на приспадане на данъчен кредит и поведението на доставчика, са неотносими към това основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото не се твърди, че има необходимост да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС, да се преодолее погрешна постоянна практика на ВКС или пък, че въобще липсва такава практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №178 от 10.07.2008 г. по гр. дело № 254/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №178 от 10.07.2008 г. по гр. дело № 254/2008 г. на Великотърновския апелативен съд по касационната жалба на „М”О. , град В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.