О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 23.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3943/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от гр. С., подадена чрез адв. Е, срещу въззивно решение от 19.05.2008 г. по гр. дело № 412/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.06.2006 г., допълнено с решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 7568/2005 г. на Софийски районен съд и е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което са отхвърлени предявените от И. К. И. срещу М. б. за а. лечение “А” ЕАД, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.221, ал.2 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с влязло в сила решение от 30.10.2006 г., по гр.д. № 7526/2005 г. на Софийски районен съд, с което били уважени исковете на С. И. Д. по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ срещу същия ответник, както и че заповедта за дисциплинарно уволнение не била мотивирана, като не били посочени конкретно по време и място твърдяните дисциплинарни нарушения, което е в противоречие с точното прилагане на закона и на трайно установената съдебна практика. Представено е решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 7526/2005 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по касационната жалба М. б. за а. лечение “А” ЕАД, гр. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван противоречиво от съдилищата, и който е от значение за точното прилагане на закона е задължителното съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание съгласно императивната норма на чл.195 КТ. Неправилно въззивният съд приел, че обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана според изискванията на КТ и трайната практика на Върховния касационен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съгласно изискванията по чл.195 КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на който се налага. Отхвърлил е иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като е приел че работодателят е доказал законността на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая касаторката не се е позовала и не е представила решения на Върховния касационен съд. Трайната практика на Върховния касационен съд приема, че дисциплинарното наказание съгласно разпоредбата на чл.195 КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Нормата е императивна и неспазването й е достатъчно основание за незаконността на извършеното уволнение. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че е спазена императивната норма на чл.195 КТ не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая касаторката обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 7526/2005 г. на Софийски районен съд, с което е прието, че не е спазена императивната норма на чл.195 КТ при издаване на заповедта дисциплинарно нарушение и обжалваното решение, с което е прието, че заповедта с която на касаторката е наложено дисциплинарно наказание е мотивирана. За приложеното решение няма данни да е влязло в сила, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 КТ съгласно което на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или за преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е от значение за развитието на правото същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл следва да налага необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането.
В конкретния случай въпросът за задължителното съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание съгласно императивната норма на чл.195 КТ не е от значение за точното приложение на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване, тъй като постоянната практика на Върховния касационен съд, приема че дисциплинарното наказание съгласно императивната разпоредбата на чл.195 КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение от 19.05.2008 г. по гр. дело № 412/2007 г. на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.05.2008 г. по гр. дело № 412/2007 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на И. К. И. от гр. С., подадена чрез адв. Е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: