О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 17.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1887/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. от гр. С., приподписана от адв. Д. З. против решението на СГС, ІІА гр. отд., постановено по гр.д. № 2176/2008 год. , с което е оставено в сила решение от 19.05.2008 год. по гр.д. № 869/2008 год. на Софийски районен съд , 72 състав ,с което са отхвърлени предявените от П. Т. Т. от гр. С. срещу Район „И” при С. община и. с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване на уволнението извършено със З. № РД -15-20/19.11.2007 год. , издадена от кмета на р. „И” при С. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на П. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „З„И”, както и за заплащане на обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които е останал без работа в размер на сумата 4 766,52 лв.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Касаторът моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което З. за уволнение да бъде отменена като незаконосъобразна и се уважат останалите акцесорни искове.
Според представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, въпроса за приложимостта на процедурата по КТ при прекратяване трудовото правоотношение на осн. чл. 39,ал.4 ЗМСМА, който е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция, се решава противоречиво от съдилищата . В подкрепа на този довод касаторът се позовава на решение от 04.01.2008 год. по гр.д. № 1042/2007 год. на Софийски окръжен съд , копие от което представя. Предвид това счита, че е налице основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Счита ,че визирания материалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото , което е основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- Район „И” на С. община, не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост обусловена от редовността й , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 39,ал.4 ЗМСМА / ред. Д.в. бр. 69/2006 год./ съдържа самостоятелно и специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кметовете, което е извън посочените в КТ основания и не се подчинява на предвидените в КТ изисквания за законност на уволнителната заповед в това число и на изискването заповедта на бъде мотивирана. Прието е , че правото на прекратяване на трудовото правоотношение със заместник кметовете е предоставено на личната преценка на кмета , който не е длъжен да излага мотиви за предприетото от него прекратяване на правоотношението със заместник кмета.
Така постановеното решение и възприетото с него разрешение на поставения материалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване , са в съответствие с постановеното при условията на чл. 290 ГПК решение № 811/ 14.05.2010 год. на ВКС, ІV г.о.
Съгласно ТР №1/2009 год. на ОСГКТК решенията по чл. 290 ГПК имат задължителен характер.
Със постановяване на такова решение по съответен материалноправен въпрос , страната не може да се позовава на противоречива съдебна практика тъй като има решение , което уеднаквява практиката по този въпрос по задължителен начин.
Следователно посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не е налице.
По изложените вече съображения не е налице и основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , което най- често се свързва с липса на съдебна практика.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.06.2009 год., постановено по гр.д. № 2176/2008 год. на СГС, ІІа г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: