О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр.София, 07.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1463 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. Д. от гр. П., против решението от 05.03.2009г., постановено по гр.д. №3234/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 14.10.2008г. по гр.д. №49/2008г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения от Н. Т. Д. срещу Т. Н. Д. и В. Н. Д. иск по чл.23 от СК от 1985г./отм./.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. Т. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Н. Д. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Н. Т. Д. срещу Т. Н. Д. и В. Н. Д. иск по чл.23 от СК от 1985г./отм./ – за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг без съгласието на другия.
Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано съпругът-ищец Н. Д. да е дал съгласие за разпоредителната сделка със семейното жилище – лична собственост на другия съпруг –/починала през 2007г. и оставила за наследници ищеца-неин съпруг и ответниците – деца/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Т. Н. Д., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/, поддържа, че въпросът за доказателствените средства, с които може да се доказва съгласието на съпруга-несобственик, е решен противоречиво с въззивното решение и с приложеното решение №644 от 10.07.2000г. по гр.д. №38/2000г. на ВКС, ІІ г.о. С приложеното решение е прието, че разпоредбата на чл.23 от СК/отм./ не съдържа правило относно формата на съгласието на съпруга-несобственик и че при спор за неговата липса или наличие са допустими всички предвидени в ГПК доказателства. С въззивното решение този въпрос не е разрешен по различен начин, напротив – изрично съдът се е позовал на същото решение на ВКС. Не се подкрепят от съдържанието на мотивите на въззивното решение доводите на касатора, че въззивният съд е приел, че съгласието на съпруга-несобственик не е доказано с подписана от него декларация. По делото са допуснати и събрани ангажираните от страните свидетелски показания. Т.е. въпросът за допустимите доказателствени средства не е разрешен при противоречива съдебна практика, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
В изложението са формулирани и въпросите: може ли да се оспорва сделката след като съпругът-собственик е починал; има ли срок за валидиране на висящата недействителност, при приложение по аналогия нормата на чл.22, ал.3 от СК/отм./. Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Доводите са неоснователни. По конкретното дело касаторът не е навеждал в инстанциите по съществото на спора доводи и не е имало спор по първия от релевираните въпроси, нито в съдебната практика е имало колебание, че иск по чл.23 от СК/отм./ може да се предяви и след като съпругът-собственик е починал. По втория въпрос също няма основание за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Нормата на чл.23 СК/отм./ е ясна и пълна – няма срок за предявяване на иска за прогласяване на нищожността на сделката. В съдебната практика не е имало колебание, че нормите, които ограничават по време възможността да се търси защита на субективните права, не подлежат на разширително тълкуване. Отделно от това разпоредбата на чл.22, ал.3 СК/отм./ не се отнася до подобен случай на разпореждането със семейното жилище – лична собственост без съгласието на другия съпруг и без съдебно разрешение. Разпоредителната сделка с единственото семейно жилище, извършена в нарушение на чл.23 СК/отм./, не поражда правни последици. Разпореждането от единия съпруг с недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, не поражда действие за неучаствалия съпруг, ако бъде оспорено в законния срок /чл.22, ал.3 от СК-отм./. Ако разпореждането не бъде оспорено от другия съпруг по съдебен ред в законовия срок, сделката създава правоотношение и с неучаствалия в нея съпруг.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2009г., постановено по гр.д. №3234/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба от Т. Н. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: