О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр.София, 01.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1588 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Г. Р. Р. и Д. Р. Р., последната действаща лично и със съгласието на своята майка П, всички от гр. В., чрез адв. Д. С. , срещу решение от 31.03.2009г., постановено по гр.д. №1471/2008г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №1327/2008г. на Варненски районен съд, за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.86 от СК/отм./. Обжалват решението и в частта, с която е оставено в сила определение по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ и в частта за разноските за въззвното производство, като считат, че неправилно въззивният съд е намалил размера на адвокатското възнаграждение. Обжалват и определението от 29.09.2008г. по чл.65 от ГПК/отм./.
Касаторите считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Р. Й. Р. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за частично отхвърляне на предявените от Г. Р. Р./при предявяване на иска действащ лично и със съгласието на майка си П, сега пълнолетен/ и Д. Р. Р., сега непълнолетна действаща лично и със съгласието на своята майка П, срещу Р. Й. Р. искове с правно основание чл.86 от СК/отм./.
Касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това в изложението касаторът се позовава на задължителна и казуална практика на ВС и ВКС по въпроси, каквито не са разрешавани от въззивния съд с обжалваното решение, включително по въпроси на касационното производство.
В изложението на основанията за касационно обжалване са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Доводите, че решението не е съобразено с нормите на чл.127, ал.1 от ГПК/отм./ и чл.154, ал.1 от ГПК/отм./ за разпределяне на доказателствената тежест и на чл.208, ал.2 от ГПК/отм./ на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Налице е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на частта от въззивното решение, представляваща определение, с която е оставено в сила определението от 29.04.2008г. на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на молбата по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ за присъждане на разноски за първата инстанция, с оглед на представените с изложението определения. В случая искането е направено преди приключване на делото и с молбата по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ са представени доказателства за извършване на разноските към датата на приключване на производството по делото. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че тези разноски не се дължат на страната. Предвид изложеното след като се отмени въззивното решение в тази част, на П. П. , като майка и законен представител на малолетната тогава ищца Д. Р. , следва да бъдат присъдени извършените разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 299лв.
Жалбата срещу въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция, е частично основателна. Претендират се разноски в размер на 970лв., договорени и заплатени от П. П. за адвокатски възнаграждение по делото във въззивната инстанция, когато тя е участвала по делото като законен представител на малолетната тогава Д. Р.
За да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, въззивният съд правилно е приел, че заплатеното възнаграждение е прекомерно с действителната правна и фактическа сложност на делото – чл.64, ал.4 ГПК/отм./, но неправилно е приложил разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която се отнася до ответника по иска за издръжка, вместо да приложи разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2, а също и допълнителната разпоредба на §2 от наредбата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн., ДВ, бр.64 от 23.07.2004 г./ за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 200лв + 6% за горницата над 1000лв. или се равнява на 258,80лв. Наредбата е издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата. С нея са предвидени минимални размери, под които изобщо не могат да се договарят адвокатски възнаграждения, докато с §2 от допълнителните й разпоредби изрично е посочено, че в случаите на чл.64, ал.4 ГПК/отм./, сега чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. В случая, трикратният размер на минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 възлиза на 776,40лв., а договореното в полза на адв. С възнаграждение е в размер на 970лв. поради това на П. П. следва да бъдат присъдени още 646,40лв. разноски за въззивната инстанция, извършени от нея като майка и законен представител на малолетната тогава Д. Р.
Неоснователна е жалбата срещу определението от 29.09.2008г. по чл.65 от ГПК/отм./ за заплащане на допълнителна държавна такса от жалбоподателите, които с несноевременните си доказателствени искания, направени с допълнителна молба след подаване на въззивната жалба и след разпоредителното заседание, са станали единствена причина за отлагане на делото. Не са подкрепени с доказателства доводите на жалбоподателите, че се касае за обстоятелства, които са им станали известни след подаване на жалбата. Санкцията е наложена в минималния размер и при наличие на предпоставките на чл.65, ал.1 от ГПК/отм./, поради което определението на въззивния съд за потвърждаването й следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.03.2009г., постановено по гр.д. №1471/2008г. на Варненски окръжен съд, по обща касационна жалба на Г. Р. Р. и Д. Р. Р., последната действаща лично и със съгласието на своята майка П.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2009г. по гр.д. №1471/2008г. на Варненски окръжен съд, в частта, представляваща определение, с която е оставено в сила определението от 29.04.2008г. по гр.д. №1327/2008г. на Варненски районен съд, за оставяне без уважение на молбата на П. П. , като майка и законен представител на малолетната тогава Д. Р. Р., по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./.
ОТМЕНЯ решение от 31.03.2009г. по гр.д. №1471/2008г. на Варненски окръжен съд, в частта, представляваща определение, с която е оставено в сила определението от 29.04.2008г. по гр.д. №1327/2008г. на Варненски районен съд, за оставяне без уважение на молбата на П. П. , като майка и законен представител на малолетната тогава Д. Р. Р., по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ и ИЗМЕНЯ същото въззивно решение в частта за разноските за въззивното производство, като постановява:
ОСЪЖДА Р. Й. Р. от с. В., общ. Шумен, да заплати на П. З. П. от гр. В., ж.к.”В”, бл.404, вх.14, ет.5, ап.197, сумата 299лв./двеста деветдесет и девет лева/ – разноски по делото в първата инстанция, както и още сумата 646,40лв./шестотин четиридесет и шест лева и 40ст./ – разноски за въззивната инстанция, извършени от нея като майка и законен представител на малолетната тогава Д. Р.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 29.09.2008г. по гр.д. №1471/2008г. на Варненски окръжен съд, по чл.65 от ГПК/отм./.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: