О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр.София, 15.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №255 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. ”М”, гр. С., против решението от 27.11.2008г., постановено по гр.д. №4053/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.10.2007г. по гр.д. №9765/2007г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Т. Г. К. от гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. Г. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Т. Г. К. срещу А. ”М” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на Т. К. е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.238, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, тъй като подборът между изпълняващите длъжността ”старши митнически инспектори” не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят А. ”М”, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/ поддържа, че с въззивното решение и приложените решения противоречиво е решен въпросът относно правомощията на съда в контрола на извършвания от работодателя подбор по чл.329 КТ. С приложеното решение №326 от 18.03.2008г. по гр.д. №1243/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора. В същото решение, е прието също, както и в касационно решение от 07.01.2008г. по гр.д. №617/2007г. на САС, че работодателят има задължението да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение – в случая, че е извършил подбор съобразно изискванията на КТ. Въззивният съд не е заместил работодателя във фактическата преценка на нивото на изпълнение на работата на включените в подбора, а е извършил преценка дали работодателят е извършил подбора в съответствие с критериите по чл.329 КТ. Представено е и решение на СГС, за което няма данни да е влязло в сила, поради което е неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 КТ. Поради изложеното неоснователно се поддържа от касатора, че по релевирания правен въпрос има противоречива съдебна практика.
Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че работодателят не е извършил подбора в съответствие със законовите критерии. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2008г., постановено по гр.д. №4053/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на А. ”М”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: