О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр.София, 06.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №148 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. И. от гр. С., срещу решение от 23.10.2009г., постановено по гр.д. №7/2009г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.10.2008г., постановено по гр.д. №5425/2007г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявените от С. В. И. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Т. А. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, коато има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от С. В. И. срещу Г. Т. А. искове за нищожност на договор за покупко-продажба на апартамент в гр. С., сключен между С. В. И. чрез пълномощник Р. В. И. , и Г. Т. А. с н.а. №53/2002г. поради липса на съгласие, като сключен без представителна власт поради нищожност на упълномощаването – поради липса на воля, противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. С оглед изхода на спора по преюдициалния спор за вадидността на разпоредителната сделка, е отхвърлен и предявения положителен иск за собственост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2/неправилно посочена т.1/ ГПК, сочи, че въззивния съд по спора за валидността на пълномощното е разрешил въпроса за нищожността на нотариалното действие в противоречие с Решение №39 от 20.01.1999г. по гр.д. №841/1998г. на ВКС, Vг.о./постановено по иск с правно основание чл.472 ГПК/отм. /за нищожност на нотариалното действие/ и решение №96 от 01.02.2002г. по гр.д. №318/2001г. на ВКС, ІVг.о. /с което е разрешен въпросът за допустимостта на иск за обявяване на нищожност на прехвърлителна сделка с недвижим имот при наличие на правен интерес за това/. Такива въпроси не са разрешени с въззивното решение, нито е следвало да бъдат разрешавани по конкретното дело – ищецът не е сезирал съда с иск за нищожност на нотариалното действие, тъй като не е релевирал твърдения за наличие на нарушение на някоя от посочените в чл.472 ГПК/отм./ императивни разпоредби. Неоснователни са и доводите за противоречиво разрешение с въззивното решение и с приложеното Решение №1069 от 12.11.2008г. по гр.д. №2153/2007г. на ВКС, ІVг.о. на въпроса дали с последваща молба са предявявени нови искове или същата съставлява уточнение на исковата молба. Въпросът е конкретен за делото и се разрешава по конкретното дело с оглед на съдържанието на исковата молба и на последващата молба на ищеца, поради което не може да се приеме, че в случая е разрешен при противоречива съдебна практика. Що се отнася до правния интерес от заведения иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, по делото не е имало спор по този въпрос и като е разгледал иска съдът го е приел за допустим. Поради това не е налице противоречиво решаване и на този въпрос. Неоснователни са и доводите за противоречиво решаване на въпроса дали за упълномощаването за сключване на договор намира приложение разпоредбата на чл.20 ГПК/отм./ за процесуално представителство. Такъв въпрос е разрешен от въззивния съд, но не е разрешен с приложеното Решение №549 от 21.06.2004г. по гр.д. №109/2004г. на ВКС, ІІг.о. и определение на ВКС, поради което не е налице противоречива съдебна практика по него. Неоснователни са и доводите на касатора за противоречива съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. С приложените решения на ВКС е прието, че не са обсъдени релевантни за делото доказателства в нарушение на посочената разпоредба, което е основание за касиране на решението като неправилно. Решенията са постановени с оглед на конкретните въззивни решения, които са постановени и по искове с различно от настоящото дело правно основание – за неустойка и по иск за установяване неистинността на акт за раждане. Дали е налице нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ касационната инстанция се произнася, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по иска за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, тъй като за противоречива практика се сочи решение на ВКС по иск с друго правно основание – за недействителност на сключения договор поради злоупотреба с доверие по чл. 40 ЗЗД. . Неоснователни са и доводите на касатора за противоречива съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ по изложените по-горе съображения. Отделно от това, приложеното решение на ВКС е по спор за нищожност на договора поради липса на съгласие, поради липса на упълномощаване за договаряне сам със себе си – нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1 ЗЗД, какъвто иск по настоящото дело не е предявен.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2009г., постановено по гр.д. №7/2009г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба на С. В. И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: