О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр.София, 10.06.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1550 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Х. М. от гр. С., против решението от 05.06.2009г., постановено по в.гр.д. №2000/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 03.04.2008г. по гр.д. №10046/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Х. М. срещу „Г”О. , гр. С., иск с правно основание чл.128 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Г”О. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за за отхвърляне на предявения от Н. Х. М. срещу „Г”О. , гр. С., иск с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение.
Въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност, тъй като от деня, в който е трябвало да се извърши плащане до предявяване на иска са изминали повече от три години – общият давностен срок по чл.358, т.3 от КТ.
Касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това в изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.128 от КТ и приложил погасителната давност по КТ, вместо като иск за неоснователно обогатяване и да приложи погасителната давност по ЗЗД. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към правилността на въззивното решение, по която касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационното обжалване. Към изложението са приложени ППВС №1/1979г. и решение №927 от 06.12.2006г. по гр.д. №606/2005г. на ВКС, ІІ г.о., които са относими по въпроси на неоснователното обогатяване, каквито не са разрешени с въззивното решение, с което е решен трудовия спор за изпълнение на трудовия договор между страните, с който ищецът е сезирал съда. Приложената съдебна практика не е относима към твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, на които ищецът основава иска си.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.06.2009г., постановено по в.гр.д. №2000/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба от Н. Х. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: