О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр.София, 01.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1900 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. С., чрез пълномощника му адв. Д, против решението от 16.07.2009г., постановено по в.гр.д. №211/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 25.11.2008г. по гр.д. №115/2008г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от С. И. С. срещу „Б”Е. – П. пътнически превози П. , гр. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. И. С. срещу „Б”Е. – П. пътнически превози П. , гр. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел за установено дисциплинарното нарушение по чл.126, т.2, пр.2 КТ и на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредба №58/2006г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията на железопътния транспорт, забраняващи употребата на алкохол през работно време и с оглед на данните за наличие на 1,24 промила алкохол в кръвта на служителя, е приел за установено, че дисциплинарното нарушение представлява „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина” по чл.190, т.7 КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение.
Касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора в изложението, че решението не е съобразено с нормите на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото; на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ за разпределянето на доказателствената тежест и в частност, че тежестта на доказване законността на уволнението е на работодателя; и с нормата на чл.189, ал.1 КТ за преценката за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2009г., постановено по в.гр.д. №211/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на С. И. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: