О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 01.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1924 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. К. И. и Е. Д. И., двамата от гр. С., против решението от 03.08.2009г., постановено по гр.д. №1727/2008г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено частично решението от 15.01.2008г. по гр.д. №7084/2006г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Р. С. С. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. С. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от Р. С. С. срещу Г. К. И. и Е. Д. И. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения с н.а. №36/1996г. в частта, с която Г. А. А. прехвърля на Г. К. И. правото си на собственост за 40/360ид.части от празно дворно място в гр. С..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че нотариалният акт инкорпорира множество договори, по който страните, включително ищците, които са и наследници по завещание на прехвърлителя А. , са поели насрещни права и задължения, поради което и с оглед на неизпълнението на договора от ответника за тях е възникнало правото да искат разваляне на договора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите И. , за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК поддържат, че въззивното решение противоречи на ТР №30/1981г. и с решение №1020 от 30.12.1987г. на ВС, ІІ г.о. Приложените тълкувателно решение и решението на ВС се отнасят до въпроса дали третото лице, в чиято полза е сключен договорът за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, е договарящ по смисъла на чл.22, ал.1 ЗЗД и кредитор по смисъла на чл.87, ал.3 ЗЗД или само бенефициер по договора. Такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът не е приемал, че договорът е сключен в полза на трето лице. Поради това позоваването на съдебна практика по въпроса дали третото лице, в чиято полза е сключен договора, има право да иска разваляне на договора, е неоснователно. Правният въпрос, сочен в изложението от касатора, трябва да е от значение за делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, по които въпроси касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.08.2009г., постановено по гр.д. №1727/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Г. К. И. и Е. Д. И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: