О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
гр.София, 05.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №395 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е к. жалба от Апелативна п. – Велико Търново, срещу решение от 27.11.2009г., постановено по в.гр.д. №552/2009г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 16.06.2009г., постановено по гр.д. №232/2008г. на Габровски окръжен съд за уважаване на предявения от Т. А. А. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ до размер на 3000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. А. А. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Т. А. А. на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ сумата 3 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, ведно със законната лихва от 13.07.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Апелативна п. – Велико Търново, участващ по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с решение №366 от 24.04.2009г. по гр.д. №5555/2007г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че размер на обезщетението за неимущестени вреди от изтърпяно наказание лишаване от свобода с по-голяма продължителност от процесното, в размер на сумата 3000лв. удовлетворява критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложеното съдебно решение. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – продължителността на изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, режимът на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по релевирания въпрос: достатъчно ли е само по себе си наличието на изпълнение на наложено наказание над определения срок, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Такъв въпрос не е разрешен с въззивното решение, тъй като с него не е прието, че не са представени доказателства за претърпените неимуществени вреди и че обезщетението се присъжда само въз основа на факта на изпълнение на наложеното наказание над определения срок. С въззивното решение е прието, че претърпените неимуществени вреди са установени от ищеца със събраните по делото гласни доказателства. Доколкото с въззивното решение не е разрешен първият от релевираните от касатора въпроси, няма основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос: за възприемане на единни критерии за размера на присъжданите парични суми при положителен отговор на първия въпрос.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.11.2009г., постановено по в.гр.д. №552/2009г. на Великотърновски апелативен съд, по к. жалба на Апелативна п. – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: