Решение №898 от по гр. дело №419/419 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                №  898
 
                                             гр.София, 06.08. 2010 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и десета година в състав:
 
             
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА  
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №419 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. А. С. и Г. С. И., двамата от с. Г., общ. Костинброд, против решението от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решението от 12.01.2009г. по гр.д. №195/2008г. на Районен съд-гр. Костинброд, е отхвърлен предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.40 ЗЗД, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. Г. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск за нищожност на сключения между страните договор с н.а. №91/2007г. за замяна на недвижим имот с движими вещи, поради привидност и иск за недействителност на сключения договор поради злоупотреба с доверие по чл. 40 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2/неправилно сочи т.1/ от ГПК на въззивното решение по първия иск, поддържа, че въпросът за доказателственото значение на пълномощното като доказателство по чл.134, ал.2 ГПК/отм./ е решен противоречиво с въззивното решение и приложеното Решение №1047 от 07.06.2004г. по гр.д. №373/2003г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието самото пълномощно като писмено доказателство, иницииращо привидността.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за допустимостта на свидетелските показания за доказване на симулацията, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на възивното решение по иска за недействителност на сключения договор поради злоупотреба с доверие на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по приложението на чл.40 ЗЗД. Представеното Решение №1444 от 04.11.1999г. по гр.д. №753/1999г. на ВКС, Vг.о. е постановено по иск за нищожност на друго основание – чл.26, ал.1 ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Не е налице противоречие и с Решение №1328 от 24.11.2000г. по гр.д. №108/2000г. на ВКС, Vг.о., с което е прието, че подлежат на изследване всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи договора. Не се подкрепя от мотивите на въззивното решение твърдението на касатора, че съдът не е изследвал релевантно обстоятелство – съразмерността на престациите. В тази насока съдът е изложил фактически и правни съображения и е изследвал съразмерността на престациите именно с оглед на основанието по чл.40 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за срока, в който може да се направи искане за лично явяване на другата страна, тъй като искането на жалбоподателя по чл.176 ГПК е оставено без уважение от въззивния съд не като просрочено, а като неоснователно. Поради това и останалите въпроси, свързани с този въпрос, не са относими към конкретното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, по иска за нищожност на договора поради привидност и НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по иска за недействителност на договора поради злоупотреба с доверие.
УКАЗВА на касаторите Ц. А. С. и Г. С. И. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 69лв., съгласно чл.84 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top