О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр.София, 05.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №302 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. Д. от гр. С., срещу решение от 05.11.2009г., постановено по гр.д. №1462/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 05.12.2008г., постановено по гр.д. №1955/2008г. на Софийски районен съд, за частично уважаване на предявения иск с правно основание чл.82, ал.1 СК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. А. Д., чрез своята майка и законен представител В. П. П., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е осъден А. М. Д. да заплаща на малолетното си дете М, роден през 1999г., чрез неговата майка и законен представител В. П. П., месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 01.04.2009г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят А. Д. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 /неправилно квалифицирано по т.1/ ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложеното решение №634 от 17.07.1992г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието, че издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите му. С въззивното решение този въпрос не е решен по различен начин. Въззивният съд е изложил мотиви за действителните нужди на малолетното дете и за възможностите на дължащите издръжка родители. Дали изводите на съда за действителните нужди на детето и на материалните възможности на родителите, вкл. на бащата, са правилни, са въпроси, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако разглеждането й бъде допуснато на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като разпоредбата на чл.85 СК/отм./ е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, изразена в решение №672 от 29.09.2004г. по гр.д. № 637/2004г. на ВКС, ІІг.о., че при определяне на възможностите за даване на издръжка следва да бъдат отчетени критериите по чл. 85 СК /отм./.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.11.2009г., постановено по гр.д. №1462/2009г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на А. М. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: