О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр.София, 12.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1874 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Ц. К. от гр. С., против решението от 08.06.2009г., постановено по гр.д. №2318/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2008г. по гр.д. №14777/2006г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявения от С. С. П. срещу Е. Ц. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е насрещна касационна жалба от С. С. П. срещу въззивното решение, с което след като е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от С. С. П. срещу Е. Ц. К. иск с правно основание чл.108 ЗС.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. Н. и Л. Н. Н. срещу въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. С. П. срещу Г. И. Н. и Л. Н. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби и насрещната касационна жалба са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. С. П. срещу Е. Ц. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 28.01.1987г. с н.а. №91/1987г. договор за прехвърляне от наследодателката на ищцата Е на ответницата Е. Ц. К. апартамент в гр. С. срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие.
Прието е от въззивния съд, че ответницата по иска не е установила, че при изповядване на сделката е било представено пълномощно с правомощие за извършване на разпореждане с процесния имот, респ. да докаже потвърждаване на действието без представителна власт по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Въз основа на извадката от регистъра на ІІ нотариус е прието, че пълномощното, описано в нотариалния акт, се отнася за представителство пред съд, а не за представителство по сделката за прехвърляне собствеността върху процесния имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Е. Ц. К., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/, поддържа, че въпросът за доказателствената сила на нотариалния акт относно представителната власт на пълномощника на прехвърлителя, е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решение №1132 от 12.12.2008г. по гр.д. №3329/2007г. на ВКС, ІІІг.о., решение №1310 от 17.11.2008г. по гр.д. №4248/2007г. на ВКС, ІVг.о. и решение №159 от 27.03.2009г. по гр.д. №1553/2008г. на ВКС, ІІг.о. С първото от приложените решения е прието въз основа на извадка от регистъра на ІІ нотариус, че пълномощното, описано в нотариалния акт, се отнася за представителство по сделката за прехвърляне собствеността върху процесния имот. Липсва противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос, тъй като и в двата случая нотариалното дело не е запазено и относно съдържанието на пълномощното е съобразена извадката от регистъра на нотариуса. С оглед именно на тези конкретни данни по всяко от делата е направен извод дали конкретното упълномощаване се отнася до разпоредителната сделка или не. Останалите две решения не се отнасят до релевирания от касатора правен въпрос. Отделно от това и по тези дела изводите на съда относно оспорването на съдържанието на нотариалните актове са направени при съобразяване на конкретните данни по делото, за да приеме дали е оборено или не оспорването. Представено е и въззивно решение на СГС, за което няма данни да е влязло в законна сила.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по релевирания въпрос има съдебна практика, изразена в първото от представените от касатора съдебни решения, която не се нуждае от промяна.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Е. Ц. К.. На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на С. С. П. не следва да се разглежда.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на ревандикационния иск на С. С. П. срещу Г. И. Н. и Л. Н. Н.. Прието е, че ответниците ползват имота въз основа на облигационно правоотношение с трето лице, което не обвързва собственика и не може да му се противопостави като основание за упражняване на фактическата власт върху имота.
Касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доводите на касаторите в изложението, че не са били налице предпоставките за субективното съединяване на исковете, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2009г., постановено по гр.д. №2318/2008г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: