О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр.София, 12.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1878 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от „И”Е. – в ликвидация, гр. С., срещу решение от 19.06.2009г., постановено по гр.д. №436/2009г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решение от 25.10.2008г., постановено по гр.д. №10/2002г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от „И”Е. – в ликвидация, срещу Д. Б. Б. от гр. С., иск с правно основание чл.299 ГПК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. Б. Б. и контролиращата страна М. на ф. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от „И”Е. – в ликвидация, срещу Д. Б. Б. от гр. С., иск с правно основание чл.299 ГПК/отм./, във връзка с чл.17 и чл.25 ЗФК/отм./, във връзка с §2 ПЗР ЗДФК/отм./ за заплащане на сумата от 44 388,35австрийски шилинга, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2001г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „И”Е. – в ликвидация, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че с въззивното решение неправилно е приложена т.4, б.”в” ППВС №5/1955г., съгласно която актът за начет се връща на органа, който го е изпратил, за отстраняване на нередовностите – когато не е посочена съответната документация, на която се основава акта за начет. Този въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. Решаващите мотиви на въззивното решение са други – че актът за начет не е редовен, тъй като не е надлежно документиран и поради това не се ползва със законната доказателствена сила, предвидена в чл.301, ал.1 ГПК/отм./, че констатациите му се считат за истински до доказване на противното. За необходимостта от документиране на акта за начет съдът се е позовал и на разясненията, дадени в т.12, а също и в т.4, б.”в” ППВС №5/1955г. В случая за установяване на констатациите в акта за начет е изслушана съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е посочило, че липсва първична счетоводна документация, поради което е невъзможно да се извърши проверка на фактическите констатации на акта за начет и същият се явява недокументиран. Поради това въззивният съд е приел, че констатациите в акта за начет не се ползват със законна доказателствена сила и искът е отхвърлен поради неизпълнена доказателствена тежест, която съгласно чл.127, ал.1 ГПК/отм./ се носи от ищеца. Въпросът за редовността на акта за начет не е относим към тези решаващи мотиви на обжалваното решение, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Неоснователни са и доводите, че противоречивото разрешаване на спора от инстанциите по съществото на спора по конкретното дело, сочи на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията в инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете не са влезли в сила.
В изложението на основанията за касационно обжалване са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Доводите, че решението не е съобразено с нормата на чл.51, ал.2 ГПК/отм./ за призоваването. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2009г., постановено по гр.д. №436/2009г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на „И”Е. – в ликвидация.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: