О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр.София, 26.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №108 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. М. Д. от гр. С., срещу решение от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №4009/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.08.2007г., постановено по гр.д. №19866/2004г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от Ц. М. Д. иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. А. Н. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанциононо решение за отхвърляне на предявения от Ц. М. Д. срещу С. А. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 2000лв. – обезщетение за претърпени неимущестени вреди, причинени му от открито писмо на С. Н. до президента на Република България, Министър-председателя на Република България, Министъра на вътрешните работи, директора на ЦСБОП, в което Н. нарича Д. „маша” и търси помощ срещу рекета, който се упражнява против нея от Д. Въззивният съд е приел, че липсва обективна обидна оценка или клеветническо твърдение, въз основа на което да може да се каже, че ответницата Н, със своето поведение действително, обективно и умишлено е нарушила правилата, защитаващи личността на Ц. Д. и неговата обществена оценка и самооценка. Съдът е приел също за недоказана пряка причинна връзка между вредата и поведението на ответницата, а е приел за установено, че причинените и установени неимуществени вреди са по-скоро от наличието на висящо исково производство по имуществения спор между страните.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Ц. Д. не сочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. ОСГК ВКС.
В изложението на основанието за допускане на касацинионно обжалване са изложени доводи на касатора за неправилност на обжалваното решение, които доводи не са относими към допустимостта на касационното обжалване, а са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №4009/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Ц. М. Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: