О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр.София, 27.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №197 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Г”А. – клон гр. С., срещу решение от 05.06.2009г., постановено по гр.д. №190/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 16.01.2009г., постановено по гр.д. №591/2007г. на Самоковски районен съд за уважаване на предявения от Е. А. Е. от гр. С. иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 3000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. А. Е. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъден „Г”А. – клон гр. С., да заплати на Е. А. Е. на основание чл.200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 23.04.2007г. в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от същата дата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, работодателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решение №188 от 14.12.2005г. по гр.д. №1404/2003г. на ВКС и решение №534 от 08.07.2005г. по гр.д. №81/2003г. на ВКС, ІІІг.о., с които са определени по-ниски размери на обезщетението за неимуществени вреди от трудови злополуки. Касаторът е посочил и решение на ВтАС, което не е представено и няма данни да е влязло в законна сила, поради което е неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.06.2009г., постановено по гр.д. №190/2009г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на „Г”А. – клон гр. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: