О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 05.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1941 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. В. от гр. П., против решението от 23.09.2009г., постановено по гр.д. №552/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 13.04.2009г. по гр.д. №3812/2008г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявените от В. С. В. срещу Г. Д. В. от гр. П., искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Д. В. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. С. В. срещу Г. Д. В. от гр. П., искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от нереализиран доход от упражняване на адвокатска дейност и за обезщетение за имуществени вреди от нереализиран доход от Х. В. С. , поради полагане грижи за ищеца през същия период.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят В. В. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/1968г., т.9, по въпроса за начина за определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди когато увреденият при непозволено увреждане е упражнявал свободна професия. Този въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. Решаващите мотиви на въззивното решение са други – че безспорно трайните затруднения в двигателните способности на В. В. не се явяват пречка от такъв характер, която абсолютно да го възпрепятства да предоставя адвокатски услуги. Релевираният правен въпрос от касатора не е относим към тези решаващи мотиви на обжалваното решение, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по този въпрос. Касаторът е представил въззивни решения, за които няма данни да са влезли в сила, поради което позававането на тези решения е неоснователно.
Не налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с т.4 от ППВС №4/1975г. по въпроса дали се дължи обезщетение на пострадалия в случая, когато е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение. По делото е прието за установено, че синът на ищеца не е получавал трудово възнаграждение поради това, че трудовото му правоотношение е било прекратено преди увреждането на здравето на баща му и че през процесния период не му е предлагана работа, за която е кандидатствал и той да е отказал поради това, че гледа баща си. Т.е. решаващите мотиви на съда са за неоснователност на претенцията поради недоказаност на причинната връзка, а не поради недоказаност на вредата.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.09.2009г., постановено по гр.д. №552/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на В. С. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: