О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
гр.София, 28.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №117 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. А. от гр. Я., срещу решение от 10.11.2009г., постановено по гр.д. №910/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение от 07.05.2009г., постановено по гр.д. №779/2008г. на Районен съд – гр. Р., са отхвърлени предявения от Р. С. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. д. з. – гр. Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалбане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от Р. С. А. срещу О. д. з. – гр. Я., за признаване за незаконно и отменяне на уволнението, извършено със заповед №68/2008г. на директора на ОДЗ-Якоруда и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – учител по музика.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание – съкращение в щата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Р. С. А. , за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.289, ал.1, т.3 ГПК, счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросите: „какъв е срокът по чл.10, ал.1 от Наредба №3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, при утвърден списък-образец №2 за съответната учебна година в срока до 30 септември, който е произвел правни последици; законосъобразно ли е утвърждаването на нов списък-образец №2 за същата учебна година или е законосъобразно само извършването на промени върху вече съществуващия списък-образец №2 и то само при наличие на изключенията, посочени в чл.10, ал.3 от наредбата; следва ли да се приеме, че съответното общинско д. з. прилага системата на делегирани бюджети, след като е налице издадена заповед от кмета на общината за определяне на директора на детското з. като второстепенен разпоредител с бюджета”. Първият от релевираните правни въпроси не е разрешен от въззивния съд. Първоинстанционният съд е приел, че списък-образец №2 от 15.09.2008г. е произвел правни последици. Въззивният съд не е споделил този извод, а е приел, че списъкът-образец №2 е произвел правни последици след съгласуването му с финансиращия орган. Поради това се явява неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение и вторият от посочените от касатора правни въпроси. Третият от въпросите касае правилността на решението на въззивния съд, който въз основа на данните по делото, че издръжката на заведението се финансира от общината и числеността на персонала се определя от общинския съвет, а не самостоятелно от директора на детската градина, е приел, че ОДЗ-Якоруда не прилага системата на делегираните бюджети. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, а не и за правилността на въззивното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правилността на въззивното решение се проверява от касационната инстанция ако бъде допуснато касационно обжалване по посочен от касатора правен въпрос от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, какъвто в случая не е формулиран в изложението за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. ОСГТК ВКС. Това се отнася и до посочения от касатора въпрос: задължителен ли е подбора при съкращаване на еднотипни или сходни длъжности, по който въпрос касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 КТ – позовава се на касационнни решения. Такъв въпрос не е решен с въззивното решение. Въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищцата длъжност е единствена, в който случай подборът не е задължителен, но работодателят е извършил такъв подбор. Доводите за неправилност на изводите на съда, че длъжността, заемана от ищцата е единствена, са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение – чл.281, т.3 КТ, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2009г., постановено по гр.д. №910/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, по касационна жалба на Р. С. А.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: