О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 100
София, 27.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , трето Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и девета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 491/2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на 1. –то С. с изучаване на чужди езици ”П”, гр. С., подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение от 04.11.2008 год., постановено по гр. д. № 2438/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение 05. 06.2007 год. по гр.д. №28276/2006 год. на Софийски районен съд , с което е признато за незаконно уволнението на Д. А. Д. ; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник директор” в 1. С. с изучаване на чужди езици „П” , гр. С. и училището е осъдено да й заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 2 880 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2006 год.
При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира следното:
Съгласно чл. 284,ал.3,т.4 ГПК във вр. чл.84 ГПК жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по допускане на касационната жалба съгл. чл. 18,ал.1,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Доколкото това не е сторено касационната жалба се явява нередовна.чилищата, независимо от това дали са на централно/ държавно/ или общинско подчинение и издръжка , не са освободени от заплащане на държавни такси, освен в случаите по чл. 84,т.1 и 3 ГПК в редакцията след решение №3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ. Първоначалната редакция на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК предвижда , че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса , освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила , считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ , постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавно учреждение или от общинско учреждение/ чл.84,т.3/, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и касаторът 1. –то С. с изучаване на чужди езици ”П”, гр. С.дължи държавна такса.
Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Софийски градски съд за отстраняване на визираната нередовност като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за допускане на касационно обжалване .
При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на жалбата въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 от ГПК и да върне нередовната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 491/2009 год. на ВКС, трето гражданско отделение и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за отстраняване на визираната нередовност на касационната жалба на 1. –то С. с изучаване на чужди езици ”П”, гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.