ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№712
София, 09.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 9/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. , гр. С. против решение №11 от 11.08.2009 год., постановено по гр.д. № с-12/2007 год. на Софийски градски съд , II -в състав, с което частично е отменено решението на Софийският районен съд , 47 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от М. на о. срещу В. Г. Н. и Н. В. Н. иск с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл.1-во ЗЗД във вр. чл. 13,ал.2 ЗС / отм./ за прогласяване за нищожен договорът за замяна , сключен на 02.07.1993 год. между Н на поделение 18780- гр. С. и В. Г. Н. и Н. В. Н. и М. е осъдено да заплати разноски по делото.
В жалбата се правят оплаквания че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск за нищожност на договора да бъде уважен.
Досежно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи, че по въпроса дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на М. на о. и с оглед на това може ли началника на поделението – инвеститор да се разпорежда с тях на осн. чл. 9а от Указ №463 от 1950 год. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият е решаван противоречиво от съдилищата. Във връзка с това представя копие от Р №82/11.02.2005 год. на ВКС, II ТО, Р от 22.01.2004 год. по гр.д. № 4151/2000 год. на СГС, ВК, IV- а отд. , Р от 23.05.2001 год. по гр.д. № 351/1999 год. и счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и2ГГЖ.
Ответниците по касация В. Г. Н. и Н. В. Н. оспорват както допустимостта на касационното обжалване така и касационната жалба по същество, в писмени отговори по делото.
Контролиращата страна – МРРБ и 3-то лице помагач – Ц. М. Т., не вземат становище.
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на III -то г.о. счита, че са изпълнени и допълнителните изисквания , които обуславят допустимостта на касационното обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество.
С обжалваното решение визирания материалноправен въпрос е решен в противоречие с представеното по делото решение №82/11.02.2005 год., постановено по гр. д. № 325/2004 год. на ВКС, ТК, II отд. , с което е оставено в сила другото представено решение от 22.01.2004 год. на СГС, BK,IV „А“ отд. по гр. д. № 4151/2000 год.
С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т. 2 ГПК / виж. т. З от TP №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС /
Другото представено решение от 23.05.2001 год. по гр.д. № 351/1999 год. на СГС, I -5 отд. не следва да се обсъжда, доколкото липсва отбелязване, че е влязло в сила.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11 от 11.08.2009 год., постановено по гр.д. № с-12/2007 год. на Софийски градски съд , II -в състав.
Делото да се докладва на Председателя на III г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: