Р Е Ш Е Н И Е
№ 977
гр.София, 14.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №2314 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на „П”АД, гр. П., срещу решение от 10.01.2008г. по в.гр.д. №927/2007г. на Плевенски окръжен съд, с която е оставено в сила решение от 08.08.2007г. по гр.д. №314/2007г. на Плевенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от „П”АД срещу „Н” Е. , гр. П., иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 362/916 ид.части от УПИ * по плана на гр. П..
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде обезсилено, евентуално отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата „Н” Е. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от „П”АД срещу „Н” Е. , гр. П., иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 362/916 ид.части от УПИ * по плана на гр. П..
Ищецът е поддържал, че правото на собственост върху 362/916 ид.части имота е придобил като правоприемник на ДП”К”, гр. П., на което е бил предоставен имота за стопанисване и управление, като последното е отразено в АДС от 1971г.
Ответникът по иска оспорва активната легитимация на ищцата и претендира, че самият е собственик на имота по силата на заповед №РД-09-485/14.11.1995г. на министъра на културата за предаване на 362кв.м. от мястото.
Въззивният съд е приел за недоказана активната материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск. Приел е, че със заповедта на принципала на двете дружества процесните идеални части от имота са отнети от Е. с държавно имущество „П” и са предоставени на друго еднолично дружество с държавно имущество – „Н” Е. , гр. П.. Въззивният съд е приел за недоказана и пасивната материалноправна легитимация.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.
Доводите в жалбата за недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Въпросът за квалификацията на основанието, на което се претендира собствеността, не съставлява разглеждане на иска на непредявено основание и не е въпрос на допустимост на съдебното решение, а на неговата правилност, с оглед задължението на съда да квалифицира основанието въз основа на обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иска за собственост. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, тъй като не е разгледано заявено от него още едно придобивно основание на правото му за собственост – придобивна давност. Евентуален пропуск на съда да се произнесе по целия предмет на спора се отстранява по реда на допълване на решението по молба на ищеца, подадена в предвиден законов срок, а не по пътя на обжалването. Отделно от това в случая това придобивно основание не е било предмет на спора във въззивното производство, тъй като такова основание не е разгледано от първоинстанционния съд.
Обстоятелствата в исковата молба, на които ищецът основава правото на собственост на Е. „П”се субсумират под разпоредбата на чл.17а /Нов – ДВ, бр. 51 от 1994 г./ от ЗППДОП/отм./. Съгласно тази разпоредба, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. В решението на въззивния съд в нарушение на задълженията по чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ не са изследвани предпоставките на чл.17а от ЗППДОП/отм./ и не са обсъдени доводите на ищеца в тази насока. По отношение на заповедта на министъра, принципал на двете дружества, неправилно е прието от въззивния съд, че тя се основава на разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС, който закон е влязъл в сила след издаване на процесната заповед. Действително министърът управлява дружествата, включително като взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, съгласно чл.14, ал.1, т.9 от ПРУПСДП, действал през 1995г. по време на издаване на процесната заповед. Въззивният съд обаче не е изложил съображения с какви вещни права върху недвижимия имот в конкретния случай се е разпоредил министъра като принципал на двете дружества, с процесната заповед. Отговорът на този въпрос е от значение за активната, евентуално за пасивната материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск. По отношение на пасивната легитимация е прието, че в самата искова молба ищецът твърди, че имотът не се държи от никоя от страните, което въззивният съд е следвало да съобрази като нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да вземе становището на ответника по наведените от ищеца доводи за придобиване на собствеността върху процесните идеални части от имота по правоприемство и по реда на чл.17а от ЗППЗОП. Ще следва да изложи съображения дали са налице предпоставките на посочената разпоредба, с оглед на събраните по делото доказателства, като евентуално изслуша и експертно заключение по делото. По отношение на заповедта на министъра ще следва да изложи съображения с какви вещни права се е разпоредил принципалът на двете дружества и има ли вещно-прехвърлително действие заповедта.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 10.01.2008г. по в.гр.д. №927/2007г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: