Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
гр.София, 18.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №441 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ и чл.218и от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. П., Д. А. П. и Е. Г. К., всички от гр. С., срещу решение от 11.10.2007г. по гр.д. №2319/2006г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 22.10.2001г. по гр.д. №8207/1999г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Е. А. П., Д. А. П. и Е. Г. К. срещу „П”А. , гара Е. П. , искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представят писмени бележки. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „П”А. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е отхвърлил предявения от Е. А. П., Д. А. П. и Е. Г. К. срещу „П”А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ от около 500кв.м., съставляващ имот пл. №334, кад.лист 389 в кв.1а по действащия кадастрален и регулационен план на София, мест.”С”, ситуиран между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А и оцветен в жълт цвят на скица №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. от 14.09.2001г., попадащ по действащия ЗРП в УПИ-334,1108 в кв.1а по плана на гр. С., мест.”Сухата река – квартали в североизточен град, прилежащи на П. задгарова аргерия” и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение в размер на 1800лв. за лишаване от ползването на същия имот през периода 18.05.1996г.-18.05.1999г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установена активната легитимиция на ищците по предявения ревандикационен иск и с оглед на неговата неоснователност е отхвърлил и обусловения от неговия изход иск за обезщетение за лишавана от ползването на имота.
Решението е правилно.
Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от Е. А. П., Д. А. П. и Е. Г. К. по отношение на част от урегулиран поземлен имот. Поддържат, че ответникът без правно основание упражнява фактическата власт върху реституирания им по реда на ЗСПЗЗ имот.
Ответникът по иска оспорва активната легитимация на ищците и претендира, че е собственик на спорната част от имота на основание чл.17а от ЗППДОП/отм./.
Установено е, че Е. А. П., Д. А. П. и Е. Г. К. са законните наследници на Т. Н. Й. , починала през 1987г., на които е възстановена собствеността върху нива с площ от 500кв.м. в м.”Р” с решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и решение на ПК К. Възстановеният имот е попълнен в кадастралната основа с пл. №334 в кв.1а.становена е идентичността на възстановения земеделски имот с имот пл. №334, както и идентичността му с част от терена на „П”АД. В разписния лист към кадастралния план от 1947г. имот с пл. №4 и е записан на Й. И. П. и П. Й. А. Относно обстоятелството на какво основание наследодателката им Т. Й. е придобила собствеността върху имота преди внасянето му в ТКЗС, твърденията на ищците по делото са противоречиви. Според твърденията на ищеца Е. П. имотът е внесен в ТКЗС през 1958г., като е бил собственост на дядо му П. Й. От друга страна този ищец в клетвената декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ към заявлението за възстановяване на собствеността по ЗСППЗЗ, е посочил, че имотът е бил собственост на майка му към внасяне на имота в ТКЗС и че не притежава документ за собственост. Според твърденията на ищеца Д. П. по делото при внасяне на имота в ТКЗС имотът е бил собственост на баща му А. П. Й. , който го имал от своя баща П. Ищцата К. е твърдяла, че Т. Й. е придобила собствеността върху мястото по дарение от свекъра си П. Й. Собствеността на П. Й. върху имота също не е установена по делото. Във въззивната инстанция при първото разглеждане на делото ищците са поддържали, че наследодателката им Т. Й. е придобила собствеността върху имота по давност. Не са ангажирали доказателства в тази насока. Неоснователни са доводите на касаторите, че били доказали в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с гласни доказателства, че наследодателката е придобила собствеността върху имота, а по спора за собственост не ангажирали такива, по това дело нямало спор за собствеността на наследодателката.
При установените по делото фактически данни правилно въззивния съд е приел за недоказани собствеността на наследодателката на ищците Т върху внесената в ТКЗС и възстановена на наследниците й нива по реда на ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че по делото не е имало спор относно материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници. Както е прието и в отменителното касационно решение по спора ответникът е навел доводи и пред двете инстанции по съществото на спора, които по същество са твърдения за незаконосъобразност на реституцията по ЗСПЗЗ – недоказано право на собственост на наследодателката на ищците; неустановено отнемане на земята по някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ; неземеделски характер на земята и извършване на мероприятия, които изключват възможността за реална реституция. Именно непровеждането на косвения съдебен контрол на решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и решението на ПК- К. , при наличие на оспорване на материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността, е било основание за касиране на решението, постановено при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция. Поради недоказване на оспорените материалноправните пред предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници, правилно въззивният съд с обжалваното решение е приел за недоказана активната материалноправна легитимация на ищците по предявения ревандикационен иск.
В спора по предявения по делото ревандикационен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи на първо място активната си легитимация на собственик на процесния поземлен имот. Това не е установено в инстанциите по съществото на спора, поради което правилно с обжалваното решение е прието, че искът за ревандикация е неоснователен.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски по делото в касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.10.2007г. по гр.д. №2319/2006г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: