Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр.София, 25.06. 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №653 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от гр. В., срещу решение от 25.07.2007г. по гр.д. №23/2006г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 02.08.2004г. по гр.д. №2863/2001г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. Г. Б. срещу И. Б. Б., Б. Б. Б. и Б. Г. Н., иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот като сключен поради измама.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата И. Б. Б., Б. Б. Б. и Б. Г. Н. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненски окръжен съд е оставил в сила решение на Варненски районен съд, с която е отхвърлен предявения от Б. Г. Б. срещу И. Б. Б., Б. Б. Б. и Б. Г. Н., иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.06.1994г. във формата на н.а. №13/1994г., с който Е. Н. Б. е дарила на внучките си И. Б. Б. и Б. Б. Б. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. В., жк”Ч”.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на измама, като основание за унищожаване на договора.
Решението е правилно.
По силата на процесния договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.06.1994г. във формата на н.а. №13/1994г., Екатерина Н. Б. е дарила на внучките си И. Б. Б. и Б. Б. Б., представлявани от тяхната майка и законен представител Б. Г. Н., недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. В., жк”Ч”, като прехвърлителката е запазила правото на ползване на имота.
Прехвърлителката Е. Н. Б. е починала през 1998г. и оставила за единствен законен наследник сина си Б. Г. Б. , по чиято въззивна жалба е постановено обжалваното решение. Б. Б. поддържа, че наследодателката му е била измамена от Б. Н. – негова бивша съпруга и майка на приобретателките, да сключи договора, като в случай, че имотът остане в нейния патримониум след смъртта й ще бъда конфискувана половината от него съгласно законодателството в страната, каквато нормативна уредба не е имало. Поддържа, че констатирал измамата едва през 2001г., когато се завърнал в страната.
Ищецът е легитимиран да заведе иска в качеството си на наследник на прехвърлителката, върху когото е преминало след смъртта й потестативното право да се иска унищожаване на сделката.
Доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни, поради следното:
Установяването на нищожността на сделката може да се иска в образуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Порокът на сделката, който е признат от закона като основание за унищожаемост, поражда потестативнато право да се иска унищожаване на сделката. Правото да се унищожи сделката се упражнява с предявяване на конститутивен иск.нищожаване може да се иска и чрез възражение, противопоставено на иск за изпълнение на насрещната страна. Следователно в случая ищецът може да поиска установяването на нищожността, респ. унищожаване на сделката на нови, непредявени с исковата молба основания, единствено чрез предявяване на иск. В разглеждания случай такива искове не са предявени в производството по делото, поради което оплакванията на касатора за неизследване други пороци на сделката освен сключването й при измама, са неоснователни. Отделно от това предявеният иск е за унищожаване на сделката, а може да се иска унищожаване на сделка, която е валидна, а не нищожна. Т.е. евентуален извод за нищожност на сделката би обосновал неоснователност на предявения иск за унищожаване на сделката.
Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила от първоинстанционния съд, тъй като на касационен контрол подлежи въззивното решение. Твърдените нарушения жалбоподателят е могъл да поиска да бъдат отстранени във въззивната инстанция чрез събиране на доказателствата, които е считал, че неоснователно първоинстанционният съд не е допуснал. Неоснователни са доводите, че съдържанието на съдебните протоколи не отразява процесуалните действия на съда и на страните в съдебните заседания. Когато протоколът е пропуснал да удостовери извършени процесуални действия или погрешно ги удостоверява, той подлежи на поправка по реда на чл.126, ал.2 от ГПК/отм./, в което производство страната може да обоснове своето становище по поправката. Ако такова производство не е инициирано или е проведено, но не е допусната поправка, страната не може да твърди, че в протокола не са отразени вярно извършените процесуални действия, тъй като съдебният протокол е официален документ, който доказва удостоверените в него процесуални действия, извършени от страните и съда в съдебното заседание. Същото се отнася и до останалото съдържание на съдебния протокол, посочено в чл.126, ал.1 от ГПК/отм./. С оглед на изложеното относно доказателственото значение на съдебния протокол, неоснователни са и доводите на касатора, че неправилно му е отказано допускането на ангажираните от него показания на свидетеля Г, тъй като доводите не се подкрепят от съдържанието на съдебния протокол. С въззивнатата жалба е поискано да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при довеждане. Доказателствените искания са уважени и доведените в съдебно заседание свидетели на жалбоподателя са били разпитани с участието на процесуалния му представител адв. Д. Молбата на жалбоподателя за това свидетелят Г да бъде разпитан в съдебно заседание, евентуално чрез съдебна поръчка, е депозирана няколко дни след деня на съдебното заседание, в което са разпитани свидетелите и е даден ход по същество на спора. В последствие по повод на молба на жалбоподателя за поправка на протокола е отменен хода по същество на делото, за да бъде насрочена молбата в съдебно заседание и да бъде проведено съдебно заседание, в което да бъде даден ход на делото по същество. До приключване на последното заседание жалбоподателят не е сезирал съда с искане за разпит на този свидетел. Предходните молби за разпит на свидетеля са подадени преди насроченото съдебно заседание за разпит на свидетелите и в тях се съдържа единствено искане за пренасрочване на делото за по-ранна дата, за да бъде разпитан този свидетел, което искане поради липса на възможност в графика на съдебните заседания съдът не е уважил. С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора, че свидетелят не е разпитан поради процесуални нарушения на съда. Не се подкрепят от съдържанието на съдебния протокол по делото на въззивния съд твърденията на жалбоподателя, че в това съдебно заседание е поискал да бъде отложено делото, за да представи писмени доказателства- негови последващи писма, във връзка с представеното в това заседание от другата страна писмено доказателство – негово писмо. Видно от съдържанието на съдебния протокол съдът не е сезиран с такова искане от жалбоподателя или от процесуалният му представител адв. Д, които са участвали в съдебното заседание. Оплакванията на жалбоподателя, че в съдебния протокол не е отразено случилото се в съдебното заседание за времето, през което е бил отстранен от съдебната зала, не кореспондира с данните в протокола за дадена почивка по делото от десет минути – за времето на отстраняването му от съдебната зала. Т.е. санкционирането на поведението на жалбоподателя в съдебната зала по време на заседанието по делото не се е отразило на възможността му да участва в заседанието. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд в процесуално нарушение е отклонявал част от въпросите му към свидетелите при разпита им. Въпросите са протоколирани и от съдържанието им не би могъл са се направи обоснован извод, че отклоняването на конкретни въпроси като неотносими към спора, е в процесуално нарушение. Доводите, че са били налице основания за отвод по чл.12, ал.2 от ГПК/отм./ по отношение на член на решаващия съдебен състав, не са подкрепени с доказателства, а твърденията за участие в другите производства пред въззивния съд не се подкрепят от данните по делото, поради което правилно отводът не е бил приет без това да може да се квалифицира като израз на пристрастие спрямо другата страна в процеса.
Неоснователни са доводите на касатора за нарушено равенство на страните в процеса. Съдът е уважил молбата му да бъдат доразпитани посочените от него свидетели във въззивната инстанция и не е нарушение на принципа на равенството в процеса, че са допуснати и на другата страна двама свидетели до разпит. Отделно от това въззивният съд не е основал изводите си на показанията на тези свидетели на другата страна, чиито показания е намерил за неотносими към спора, с оглед основанието, на което се претендира унищожаване на договора.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение, като се визират мотиви на решението, които въззивният съд сам е посочил, че се отнасят до обстоятелства, които са спорни, но които не са съществени за изхода на спора. Т.е. не се касае до решаващите мотиви на въззивното решение и до съществените за изхода на спора по чл.29 от ЗЗД обстоятелства.
Фактическият състав на измамата, съгласно чл.29 от ЗЗД, като основание за унищожаване на сделка се състои от следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено, съзнателно от другата страна или от трети лица; сделката да е сключена поради заблуждението. Тежестта на доказване е на ищеца – чл.127, ал.1 от ГПК/отм./, който следва да проведе пълно и главно доказване на елементите на фактическия състав на измамата. По отношение на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели и на разпитаните във въззивната инстанция свидетели на ответниците, относно здравословното състояние на прехвърлителката, продължителността на заболяването й, за това кой се е грижел за нея, правилно въззивният съд е приел, че тези обстоятелства са неотносими към контретния правен спор – с оглед релевирания порок на волята – измама, поради който се иска унищожаване на сделката. Въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели на ищеца – свидетелите С, не може да се направи категоричен извод, че Б. Н. е създала у прехвърлителката погрешна представа, която не съответства на действителността, за това какви ще са правните последици по отношение на нейната собственост след смъртта й. Писмените доказателства и конкретно писмо, обсъдени с останалите доказателства и при обсъждане твърденията на страните, са мотивирали съда да приеме за установено, че самият ищец е твърдял пред прехвърлителката, че има задължения от 28000щ.д., които трябва да изплати. Изводите кореспондират с показанията на свидетелите и съдържанието на писмото, а доводите на жалбоподателя, че с последващо писмо е съобщил на майка си, че вече няма такова задължение, не са подкрепени с доказателства в инстанциите по съществото на спора. Доводите на касатора, че съдът е следвало служебно да изиска справка дали има такива задължения, не намират опора в закона. Неоснователни са доводите, че доказателствата не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Съдът в съответствие със задълженията си по чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ е обсъдил и преценил становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като е изложил ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици.
При установените обстоятелства по делото правилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са доказани кумулативно изискуемите се, съгласно чл.29 от ЗЗД, елементи на измамата като основание за унищожаване на договора. Решението е постановено при спазване на материалния и процесуален закон, и е обосновано. Неоснователни са доводите на касатора, че не е извършена преценка въз основа експертното заключение дали прехвърлителката е могла да бъде въведена в заблуждение. Конкретната преценка, която съдът следва да извърши е дали прехвърлителката може по даден начин да бъде въведена в заблуждение, което предполага установяване от страна на ищеца въвеждането й в заблуждение от Б. Н. , каквото доказване в случая не е проведено.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25.07.2007г. по гр.д. №23/2006г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: