Р Е Ш Е Н И Е
№ 682
гр.София, 10.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1197 по описа за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от гр. Х., срещу решението от 24.01.2008г. по в.гр.д. №494/2007г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 06.06.2007г. по гр.д. №897/1999г. на Хасковски районен съд, с което е уважен предявения от М. Т. Т., Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., всички от гр. Х., срещу Г. С. Г. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот: имот пл. №7047 в кв.121 по плана на гр. Х. и иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реална част от същия недвижим имот, представляваща северната част от имота, означена с точки 1, 2, 3 и 4 и точки 1, 6, 7, 8 и 4 съгласно скица №8 – неразделна част от решение №188/18.06.2004г. по в.гр.д. №1083/2002г. на Хасковски окръжен съд, ведно със стопанската постройка върху нея.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.делото бъде върнато за разглеждане от въззивния съд. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата М. Т. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответниците по жалбата Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от М. Т. Т., Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., всички от гр. Х., срещу Г. С. Г. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот: имот пл. №7047 в кв.121 по плана на гр. Х. и иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реална част от същия недвижим имот, представляваща северната част от имота, означена с точки 1, 2, 3 и 4 и точки 1, 6, 7, 8 и 4 съгласно скица №8 – неразделна част от решение №188/18.06.2004г. по в.гр.д. №1083/2002г. на Хасковски окръжен съд, ведно със стопанската постройка върху нея.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са собственици на недвижимия имот, както и спорната част от 54кв.м. е част от собствения на ищците имот и че ответника упражнява фактическата власт върху тази част без правно основание.
Решението е правилно.
Установено е, че с н.а. №133/1966г. праводателят на ответника по иска, сега касатор ,Г. Колев продава на С. и Ф. Т. /Тоско М. Т. и Ф. Т. Т. според удостоверението по делото за идентичност на имената/ притежавания от него п.ІІІ-723 в кв.122 по плана на гр. Х., състоящ се4 от 366кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда. В кадастралния план от 1972г., одобрен заедно с нов регулационен план през 1977г., имот пл. №723, за който е бил отреден парцел **** е заснет като два отделни имота с пл. №7047 /записан на С. К. в разписния лист/и пл. №6857 /записан на Т. и Ф. Т. /. С н.а. №15/1975г. Тоско и Ф. Т. даряват на сина си М. Т. втори жилищен етаж и 1/2ид.ч. от дворно място цябото от 652кв.м., представляващо имот пл. №723. С н.а. №150/1997г. Радка К. и С. К. продават на ответника по исковете, сега касатор, Г. Г. дворно място с площ 282кв.м. заедно с построените в него двуетажна масивна сграда с площ 79кв.м. и лятна кухня.
В хода на делото ответникът по исковете за собственост е завел срещу ищците иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ/отм./ за установяване, че в кадастралния план от 1972г. е допусната грешка в заснемането на границата между имотите на страните – че границата между имоти пл. №7047 и имот пл. №6853 следвало да минава на 0,40см. на север от жилищната сграда в имот пл. №7047, в права линия от улицата до построената в източната част на имот пл. №6857 стопанска сграда и по южната стена на тази сграда до страничната имотна граница с имот пл. №6853. С влязло в сила решение по гр.д. №1198/2000г. на Хасковски районен съд е отхвърлен иска срещу Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., а с въззивното решение по в.гр.д. №1083/2002г. на Хасковски окръжен съд – и срещу М. Т. Решенията са влезли в сила и съгласно чл.220, ал.1 от ГПК са задължителни по разрешения с тях спор между страните за собственост към минал момент, а именно влизане в сила на кадастралния план, въз основа на който е изработен застроителния и регулационен план на населеното място. Спорът за собственост към този минал момент касае спорната част от имота по настоящото дело. В аспект на спора за собственост към настоящия момент, изходът на спора за собственост към минал момент означава, че правата на праводателите на страните към 1972г. и принадлежността на спорната част към имота на единия от тях към онзи момент, не може да бъде пререшаван в настоящия спор. По делото освен възражението за придобивна давност по отношение на спорната част от имота, няма твърдения и данни за последващи промени в принадлежността на спорната част към имот пл. № 7* които да бъдат изяснявани и съобразявани в спора за собственост на имота и спорната част към настоящия момент. Независимо от това въззивният съд е обсъдил и събраните по делото доказателства, поради което твърдението на касатора, че не са обсъдени доказателствата, са и неверни. Същото се отнася и до твърдението, че не е обсъдено възражението за придобиване на спорната част по давност от ответника по иска. Възражението е обсъдено от въззивния съд и правилно е прието, че в случая разпоредбата на чл.181 ПЗР на ЗТСУ/отм./, на която се позовава ответника по иска, не намира приложение, тъй като да за се приеме, че е изтекла придобивна давност е необходимо частта от имота, предмет на владението да може да се обособи в самостоятелен парцел, което условие в случая не е налице предвид незначителната по площ спорна част от 54кв.м. от имота. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдилищата са се произнесли извън предмета на иска, „свръх петитум”. На този довод, въззивния съд правилно е отговорил, че по делото не е предприето и не е допуснато изменение на иска, а в съдебното заседание на 27.03.2007г. е уточнена спорната част от имота графично – така както е била отразена в експертното заключение по спора за собствеността й към миналия момент. Идентичността на спорната част от имота по двете дела е безспорна по делото и уточняването й графично, не съставлява изменение на иска, нито произнасянето на съда е извън предмета на иска, както неоснователно се поддържа от касатора. Графичното уточняване на спорната част земя не десезира съд със спора и за построената върху тази земя стопанска постройка, заявен с исковата молба. Поради това неоснователни са и доводите за недопустимост на въззивното решение за тази постройка.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./, то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника по жалбата М. Т. следва да бъдат присъдени направените от него разноски в касационната инстанция в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 24.01.2008г. по в.гр.д. №494/2007г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. Г. от гр. Х., ул.”О” №41, да заплати на М. Т. Т. от гр. Х., ул.”О” №41-а, сумата 200лв./двеста лева/ – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: