Р Е Ш Е Н И Е
№ 846
гр.София, 24.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1712 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Т. и М. М. Т. и по касационна жалба на М. С. С., всички от гр. С., срещу решението от 02.11.2007г. по в.гр.д. №515/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.03.2007г. по гр.д. №2094/2006г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е уважен предявения срещу тях от А. А. М. и В. Н. М., двамата от гр. С., положителен установителен иск за собственост на 1/4ид.част от урегулиран поземлен имот в с. Ч. и искането по чл.341, ал.2 от ГПК/отм./.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответниците по жалбата А. А. М. и В. Н. М. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба на М. С. С. е процесуално недопустима поради следното: М. С. не е обжалвал първоинстанционното решение в срока по чл.197 от ГПК/отм./ и то е влязло в сила в частта, с която е уважен иска за собственост по отношение на него. В тази част решението на районния съд не е било предмет на делото във въззивния съд и на постановеното въззивно решение, поради което жалбата е процесуално недопустима поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба на А. Т. Т. и М. М. Т. е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено по отношение на А. Т. Т. и М. М. Т., че А. А. М. и В. Н. М. са собственици на ? ид.част от дворно място в с. Ч., Бургаска област, съставляващо УПИ ХVІІІ-174 в кв.13 по плана на селото и на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ е отменен констативен н.а. №163/2004г. за собственост върху 1/4ид.част от мястото.
Ищците са претендирали, че са собственици на имота по наследство.
Ответниците са оспорили собствеността на ищците и сами са претендирали, че са собственици на спорната 1/4ид.част от имота
Въззивният съд е приел, че имотът е собственост на ищците по наследствено правоприемство от А. Д. М.
Решението е правилно.
Установено е, че правото на собственост върху процесният имот е придобито чрез договор за покупко продажба, сключен с н.а. №82/1971г., от А. Д. М. С договори, сключени с н.а. №137/1972г. и с н.а. №135/1972г. Александър М. отстъпва правото на строеж на Е. Д. Н. , на Т. Д. Т. на съсобствена жилищна сграда в мястото си. С н.а. №174/1972г. Александър М. отстъпва на съпругата си В. Н. М. правото на строеж върху 1/4ид.част от мястото. Приобретателят Т. Т. с н.а. №175/1972г. прехвърля отстъпеното му право на строеж на баща си Д. С н.а. №196/1978г. Стоян С. С. е признат за собственик по наследство върху 1/4ид.част от мястото, ведно с толкова идеални части от построената върху него жилищна сграда. С н.а. №134/1978г. Стоян С. дарява на М. С. С. 1/4ид.част от недовършена жилищна сграда заедно с 1/4ид.част от правото на строеж върху мястото. През 1986г. процесното дворно място ведно със сградата е отчуждено на основание чл.101 от ЗС в полза на ОК на ОФ- Б. и са изплатени парични обезщетения на всички суперфициарни собственици и на ищците, като собственици на терена. През 1992г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, … е отменено отчуждаването и собствеността върху терена и сградата е възстановена на А. М. и В. М. , Д. Т. и К. Т. , И. Н. и М. С. и на Т. Д. Т. , като наследник на Д. П. Т. Получените от тях парични обезщетения при отчуждаването са възстановени. Въз основа на реституционното решение А. Т. и М. Т. , като законни наследници на Т. Т. , който от своя страна е единствен наследник на Д. Т. , се снабдили с оспорения по делото констативен н.а. №163/2004г. за собственост на 1/4ид.част от процесното дворно място.
Ищците са наследници по закон на А. М.
Правилно въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателите, че от решението за отчуждаването и за възстановяване на собствеността възникват права на собственост за лице, което не е притежавало такива при отчуждаването. Неоснователни са доводите, че реституционният акт е задължителен за ищците относно спорното право на собственост. С оглед характера на административното производство по възстановяване собствеността на отчуждения имот, в него не се разглеждат спорове за собственост.
Правилно са приети за неоснователни и доводите, че реституционният акт може да създава права, каквито лицето, на което е възстановен имота, макар и участник в отчуждителното производство, не е притежавало. Действително реституционният ефект по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, … е предпоставен от провеждане на административно производство за отмяна на отчуждаването. Но такова производство в настоящия случай е проведено и с отмяната на отчуждаването, правото на собственост е възстановено в полза на действителния собственик на отчуждения имот. Спорът относно това кой е действителният собственик на отчуждения имот подлежи на разглеждане по общият исков ред. Поради това неоснователно се оспорва от касаторите правото на ищците да защитят правото си на собственост в производството по предявения от тях положителен установителен иск за собственост.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите Т. основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.11.2007г. по в.гр.д. №515/2007г. на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. срещу решението от 02.11.2007г. по в.гр.д. №515/2007г. на Бургаски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА касационното производство по нея.
Решението, в частта, представляваща определение за оставяне без разглеждане на жалбата, подлежи на касационно обжалване с частна жалба до друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за обявяването му. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: