Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр.София, 25.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №650 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
С решение от 22.10.2007г. по в.гр.д. №803/2007г. на П. окръжен съд, с което след като частично е отменено решението от 04.05.2006г. по гр.д. №303/2006г. на Пазарджишки районен съд, поправено с решение №1058 по същото дело, е уважен предявения от С. Б. К. от гр. С., срещу П. на Р. Б. и О. с. с. – гр. П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за още сумата 3001лв., ведно със законната лихва от 10.02.2005г. до окончателното изплащане. Оставено е в сила решението, с което искът е уважен в частта до размера 2000лв. със законната лихва. Обезсилено е решението в частта, с която е разгледан иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. за сумата 5001лв. и производството е прекратено.
Решението е обжалвано от С. Б. К. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. за сумата 5001лв. и производството е прекратено. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски. Счита жалбите на другите страни за процесуално недопустими с оглед на направения частичен отказ от иска.
Решението е обжалвано в останалата част от О. прокуратура-Пазарджик – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ и О. с. с. – гр. П.. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и по съображения в жалбите се иска да бъде отменено в обжалваната част. Към деня на влизане в сила на ЗИД на Закона за съдебната власт /обн. ДВ, бр.33/30.04.2009г./ – 04.05.2009г., отпада юридическата самостоятелност на Националната с. с. и на окръжните следствени с. и съгласно §111 от ПЗР от ЗИДЗСВ Прокуратурата в Р. Б. е правоприемник на техните активи, пасиви, архив, както и на другите им права и задължения. Поради настъпилото законово правоприемство и неговия непосредствен процесуален ефект, производството продължава в лицето на П. на Р. България.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Неоснователни са доводите на касатора С. Б. К. за недопустимост на касационните жалби на другите страни предвид на ограниченията за касационно обжалване по чл.218а, ал.2 от ГПК/отм./. С разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ от касационно обжалване са изключени въззивните решения на окръжните съдилища по граждански и търговски дела с цена на иска до 5 000лв. С. К. е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено. Обстоятелството, че част от обезщетението ищецът е претендирал да бъде заплатено солидарно от ответниците, а останалата част само от прокуратурата, не може да обоснове извод за предявени два иска срещу прокуратурата, тъй като се търси обезвреда все на причинените вреди от незаконното обвинение. Поради това след частичния отказ от иска срещу прокуратурата за размер от 2лв., искът срещу прокуратурата остава в размер над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд след като частично е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявения от С. Б. К. срещу П. на Р. Б. и О. с. с. – гр. П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за още сумата 3001лв., ведно със законната лихва от 10.02.2005г. до окончателното изплащане. Оставено е в сила решението, с което искът е уважен в частта до размера 2000лв. със законната лихва от 10.02.2005г. до окончателното изплащане. Обезсилено е решението в частта, с която е разгледан иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. за сумата 5001лв. и производството е прекратено.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците на основание чл.2, ал.2, т.2, пр.3 от ЗОДВПГ, за установените неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението, по което ищецът е оправдан. Съобразено е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.7, съгласно която съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно „… че деянието не е извършено от лицето“. Прието е от въззивния съд, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на самостоятелна искова претенция против прокуратурата за внасяне на обвинителния акт в съда, поради естеството и характера на самите процесуално-следствени действия, които са извършени.
Установено е, че с постановление от 28.10.2002г. по сл.дело№349/1999г. на ОСлС-Пазарджик, С. Б. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.282, ал.2 от НК, във връзка с чл.282, ал.1 от НК за това, че през м.април 1993г. в р. Септември, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – председател на ЛС на ТКЗС-Септември, в ликвидация, е превишил властта и правата си с цел да причини другиму – П. С. Й. от гр. С., вреда, като е взел от дома на Й. спечелената от него на 02.04.1993г. на проведения в ТКЗС-Септември търг, фреза №176, с ширина 1,60м, и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 4540лв. за П. Й. К. е сезирал Пазарджишки окръжен съд с искане по реда на чл.239а, ал.1 от НК, което е било уважено. При изтекли срокове по чл.239а от НПК и след като ищецът е поискал от съда, с определение от 01.12.2004г. Окръжен съд-Пазарджик е изпратил делото за приключване в двумесечен срок. С постановление от 31.01.2005г. на О. прокуратура-Пазарджик следственото дело, образувано срещу С. К. за престъпление по чл.282, ал.2 от НК е прекратено на основание чл.237, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.21, ал.1, т.1 от НК – обвинението не е доказано. Неоснователни са доводите в касационната жалба на О. с. с.-Пазарджик за приложение на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не се подкрепят от данните по делото.становено е, че К. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него по обвинение в престъпление От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2, пр.3 от ЗОДАВ е обвинение, по което наказателното производство срещу ищеца е прекратено и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение. Въззивният съд е съобразил отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване. В тази насока, са обсъдени показанията на свидетеля К. , които са установили как ищецът е изживял случилото се с него. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило повече от пет години. Тези изводи не съответстват на данните по делото, които сочат че наказателното преследване срещу ищеца е продължило около две години и три месеца – от привличането му като обвиняем до прекратяване на наказателното производство. На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, което е незаконно с оглед прекратяването му на посочените основания. Неправилната преценка на продължителността на наказателното преследване е довела до неправилно приложен от въззивния съд критерия на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и определеният размер от 5001лв. е завишен за размера над 3000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора П. на Р. Б. основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 3000лв., а касационната жалба на касатора-ищец е неоснователна. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ въззивното решение следва да се отмени като вместо него се постанови ново, с което искът се уважи до размер на 3000лв., ведно със законната лихва от 10.02.2005г. до окончателното изплащане, се отхвърли в останалата част до 10000лв. и производството се прекрати за частта, в която ищецът се отказва от иска. Поради това, че не са представени доказателства за извършени разноски от ищеца, такива не му се присъждат. Относно дължимата от К. държавна такса следва да бъде съобразена новата разпоредба на чл. 9а от ЗОДОВ за въвеждане на проста държавна такса за делата по този закон, която съгласно § 9 ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) намира приложение и по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства. Размерът на простата държавна такса, която се събира по искове за обезщетение по ЗОДОВ от граждани е 10 лв. /чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, за обжалване пред въззивна и касационна инстанция е в размер на половината от първоначалната такса по чл. 2а от Тарифата /чл. 18, ал. 3 от Тарифата/. С оглед изхода на спора дължимата държавна такса е 10лв. – за въззивното и касационното производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решението от 22.10.2007г. по в.гр.д. №803/2007г. на Пазарджишки окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. /на собствено основание и като правоприемник на О. с. с. – гр. П. да заплати на С. Б. К. от гр. С., ул.”А”№1, на основание чл.2, ал.1, т.2, пр.3 от ЗОДОВ сумата 3000лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.02.2005г. до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. К. срещу П. на Р. Б. /на собствено основание и като правоприемник на О. с. с. – гр. П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, пр.3 от ЗОДОВ в частта над 3000лв. до 10000лв., ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производство срещу него, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. Б. К. срещу П. на Р. Б. /на собствено основание и като правоприемник на О. с. с. – гр. П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, пр.3 от ЗОДОВ в частта за сумата 2лв./два лева/, поради отказ от иска за този размер.
ОСЪЖДА С. Б. К. от гр. С., ул.”А”№1, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 10лв./десет лева/ – държавна такса .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: