Р Е Ш Е Н И Е
№ 715
гр.София, 05.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1460 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т., А. Т. Т., Г. Т. Т. и Н. Г. Н., вскички от гр. Б., срещу решение от 06.12.2007г. по гр.д. №206/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. А. Т., А. Т. Т., Г. Т. Т. срещу О. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот в гр. Б.. Решението е постановено след постановено решение в производство за отмяна по реда на чл.231 и сл. от ГПК/отм./.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът О. Б. не взема становище по жалбата.
Третите лица-помагачи не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения от Т. А. Т., А. Т. Т., Г. Т. Т. и Н. Г. Н. срещу О. Б. иск за ревандикация на реална част с площ от 216кв., попадащ в парцел ****, целия от 379,50кв.м., в кв.239 по плана на гр. Б., попадащи в УПИ *, кв.45 по действащия ПУП на к-с”В”, отреден за „К”, въззивният съд е приел за недоказана активната легитимация на ищците.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е сезиран с иск за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот.
Ищците са поддържали, че правото на собственост върху процесната част са придобили по наследствено правоприемство от И. К. И. и К. И. К. , починали съответно през 1946г. и 1941г. и оставили за единствен законен наследник М – дъщеря и наследодател на ищците. Поддържали са, че при отчуждаването на имота на К. през 1973г. по реда на ЗПИНМ обезщетенията са заплатени на лица, които не са собственици на имота. Поради това считат, че имотът е останал в собственост на наследодателката им М. Т.
Ответникът по иска оспорва активната легитимация на ищците и претендира, че е собственик на спорната част.
Установено е, че притежавания от И. К. И. и К. И. К. недвижим недвижим имот: парцел **** в кв.239от 379,5кв.м., по плана на гр. Б., ведно с построените в него две жилищни сгради е отреден с плана на гр. Б. при действието на ЗПИНМ за мероприятието „К”, което е осъществено и имотът попада изцяло в необходимата прилежаща площ на изградения в изпълнение на мероприятието девет-етажен жилищен блок.
Твърденията на ищците, на които те основават правото си на собственост, правилно са субсумирани от въззивния съд под реституционната норма на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху всички недвижими имущества, отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети, за периода 1944г. – 1989г., която се отнася до възстановяването на собствеността както върху отнетите без основание, така и за отчуждени не по установения законов ред имоти. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика, изразена в посочените от въззивния съд решения на ВКС, въззвивният съд е приел, че предпоставката имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, респ. неправомерно отнет, е относима и в хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, наред с останалите общи предпоставки за възстановяване на собствеността, посочени в чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ. При установените по делото фактически данни правилно въззивният съд е приел, че имотът не съществува реално до размерите, в които е завзет от държавата, като предпоставка за възстановяване на собствеността, нито по отношение на целия имот, нито на част от него, тъй като изцяло попада в прилежащата част на изградения жилищен блок, и като такъв не подлежи на възстановяване. Неоснователни са даводите на касаторите, че с оглед на тези изводи въззивният съд е следвало да счете, че претенцията представлява искане до областния управител за обезщетяване по чл.6, ал.1, т.2 от ЗОСОИ, произнасянето по което е от компетентността на областния управител. Ищците са сезирали съда с иск за собственост и не са го десезирали, поради което съдът е бил длъжен /чл.2, ал.1 от ГПКотм./ да го разгледа и се произнесе по основателността му с оглед на заявеното от ищците основание за собственост – възстановяване на собствеността при условията на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Неоснователни са и доводите на касаторите, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, като не е постановил диспозитив по установителната част на предявения ревандикационен иск. Въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск поради това, че ищците не са доказали, че са собственици на имота, като една от кумулативните предпоставки за уважаване на осъдителния иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС. Поради това неоснователно се поддържа от касаторите, че съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив, с който приема за установено, че ищците са собственици на имота. Неустановяването на правото на собственост на ищците на основанието, на което са заявили придобиването му, е достатъчно за отхвърляне на иска за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, без съдът да е длъжен да се произнася с отделен отхвърлителен диспозитив по установителната част на ревандикационния иск. Решенията на ВКС, на които се сочат в касационната жалба, не са постановени по иск с правно основание чл.108 от ЗС и нямат отношение към някой от доводите на касаторите за пороци на въззивното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.12.2007г. по гр.д. №206/2007г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: