Р Е Ш Е Н И Е
№ 884
София, 02.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при участието на на секретаря Цветанка Найденова и като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №2799 /2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а,ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год./, в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от гр. В. срещу решение от 31.10.2007 год., постановено по гр. д. №1229/2007 год. на Варненския окръжен съд .
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на варненския окръжен съд.
Ответниците по жалбата – Б. А. П. и Е. Р. П. и двамата от гр. В., оспорват същата.
Молят решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд – ХІІ с-в, постановено на 19.03.2007 год. по гр.д. № 4564/2005 год., с което са отхвърлени исковете на Г. П. Г. против Б. А. П. и Е. Р. П. за прогласяване нищожността на договор за продажба , обективиран в НА №39,т.ІІІ, № 3* н.д. № 378/2001 год. на нотариус Д. Б. , рег. № 012 на Н. камара, с район на действие ВРС като привиден , прикриващ договор за гледане и издръжка , на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД и поради неплащане на продажната цена , както и иска Г. П. Г. срещу Б. А. П. и Е. Р. П. за предаване владението върху апартамент №4 на втори жилищен етаж на жилищна сграда в гр. В., ул. „С” №10, със застроена площ от 68,53 кв.м. , заедно с прилежащо избено помещение №4 с площ от 8.80 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ от 200 кв.м., съставляващо УПИ № V* в кв. 29 по плана на 8-ми микрорайон гр. В., на осн. чл. 108 ЗС.
За да постанови това решение въззивният съд е приел , че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване твърдяната от нея симулативност на извършената с нотариален акт №39, том ІІІ, № 3* нот. дело № 378 от 2001 год. покупко – продажба на процесния апартамент като сделка прикриваща действителната такава , а именно прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е също така, че по делото не е установено обстоятелството, че договорената покупко- продажбена цена, не е била заплатена. Дори да се приеме, че това е така, според въззивният съд това е основание за възникване на договорна отговорност поради неизпълнение, която се реализира по реда на чл. 79 ЗЗД или чл.87,ал.3 ЗЗД, но не е основание за нищожност на договора. Предвид действителността на договора за покупко – продажба, ищцата не се легитимира като собственик на процесния апартамент, поради което и ревандикационния иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен.
Тези изводи на въззивната инстанция следва да бъдат споделени. Същите са направени в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на закона на практика не кореспондират с това основание за отмяна на обжалваното решение. Същите касаят обсъждането на събраните по делото доказателства и целят да обосноват извод за необоснованост на обжалваното решение. В тази насока следва да се посочи, че въззивният съд подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства като хронологично е посочил множеството сключени между страните сделки. В резултат на това, обосновано е направил извод, че по делото не е установено по несъмнен начин / при условията на пълно и главно доказване/ обстоятелството, че сключената покупко- продажбена сделка е привидна като прикрива действителната такава за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане. В тази връзка правилно е посочено, че по делото не е представен обратен документ , изхождащ от ответната страна , който да разкрива симулативността на сделката. Същевременно представеният по делото договор от 27.11.2001 год. за издръжка и гледане не препраща към договора за покупко- продажба и не установява връзка между тях. Правилно въззивният съд е разгледал този договор като начало на писмено доказателство, даващо възможност за установяване на симулацията да бъдат събирани и гласни доказателства. Показанията на тези свидетели обаче не съдържат ясни и категорични данни, че договорът за покупко – продажба действително е бил привиден. Същевременно в касационната жалба касаторът недопустимо се позовава на показанията на свидетелите, разпитани по представената прокурорска преписка №5017/2004 год. на ВРП, които не могат да бъдат ценени в това производство, предвид принципа за устност и непосредственост. Твърдението на касаторката, че обратното прехвърляне на магазина с нот. акт №135, том ІІ, рег. №1830 дело № 297/2003 год. от 31.07.2003 год. е по повод отказа на ответниците да се грижат за нея и да я издържат, влиза в логическо противоречие с обстоятелството, че на същата дата с НА №136, т.ІІ, рег. №1831, н.д. №298/2003 год. касаторката – ищца е дарила на ответниците 20 кв.м. ид. части от собствената и ? ид. част от дворното място , находящо се в гр. В., ул.”С” №10, цялото с площ от 200 кв.м.
С оглед на това изводът на въззивният съд, че симулацията не е доказана е правилен и обоснован. Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че съдът не е допуснал и изслушал съдебно – икономическа експертиза, която да установи действителната пазарна стойност на процесния апартамент към датата на покупко- продажбата. Дори да се установи, че тази стойност значително надвишава посочената в нотариалния акт обща цена за апартамента и магазина , това само по себе си и при съвкупна преценка с другите доказателства по делото не доказва, че покупко- продажбата прикрива договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане .
В съответствие със материалния закон е извода на въззивният съд, че неплащането на цената по договора за покупко- продажба не представлява основание за нищожност на сделката , а за реализиране на договорна отговорност по чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 87,ал.3 ЗЗД. Правилен е и извода на съда, че доколкото ищцата не е установила правото си на собственост върху процесния апартамент, не е активно материалноправно легитимирана да води иска по чл. 108 ЗС и същият е неоснователен.
По изложените съображения, решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 31.10.2007 год., постановено по гр.д. №1229/2007 год., на Варненския окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :