О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
София, 28.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1543/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Ю. И. ЕГН ********** чрез адвокат И против въззивно решение на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия № 13/10.06.2009 г., постановено по гр. д. № 8/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд Плевен № 10/5.01.2009 г. по гр. д. № 3048/2008 г., с което са отхвърлени предявените от М. Ю. И. против В. у. б. /ВВУБ/ „Г”-П. 5. , гр. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложени са копия от съдебни решения на ВКС, ІІІ г. о. № 876/8.06.2006 г., № 991/18.05.2000 г. и № 71/20.02.2006 г.
За ответника по касация ВВУБ „Г”- П. 5. , гр. Д., област Плевен жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна с доводи, изложени в писмен отговор на процесуален представител юрисконсулт И. Е. Н.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение.
За да потвърди решението на районния съд, с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел за установено законно прекратяване на трудовото правоотношение между страните за заеманата от ищеца единствена по щата длъжност за граждански лица „шофьор на товарен автомобил” при реално съкращение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, дадено от синдикалния орган съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 22 КТД и законосъобразно извършен подбор по критериите на чл. 329 КТ.
С т. 1 на изложението е посочено, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС /цитирани са Р. на ВКС, ІІІ г. о. № 991//18.05.2000 г., Р. № 71/20.02.2006 г. и Р. № 876/8.06.2006 г., които са приложени/ по въпроса: отговаря ли на императивните изисквания на чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 22 КТД съгласие за уволнението, подписано само от председателя на синдикалната организация.
В съгласие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че изискванията на закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 22 КТД са изпълнени, тъй като за уволнението на ищеца е дадено съгласие от синдикалния орган на синдикалната организация, в която той е членувал, както и че подписването на писмото само от председателя на синдикалната организация не опорочава действието на даденото съгласие, тъй като видно от съдържанието на писмото с него председателят е изразил взето от синдикалния комитет решение.
Представените съдебни решения не обосновават извод за наличие на основание за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са за различни от процесния случай. Така, Р. № 876/8.06.2006 г., ВКС, ІІІ г. о. е постановено по иск с правно основание чл. 60 КТ относно действителност на клауза от КТД, противоречаща на повелителни разпоредби на КТ. С Р. ВКС, ІІІ г. о. № 991/18.05.2000 г. и № 71/20.02.2006 г. съдебните състави са отказали да признаят за редовно дадено от синдикален орган писмено съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като съгласието за уволнение е изразено от председател на синдикалната организация като член на комисия по подбора /Р. № 71/20.02.2006 г./ и в качеството му на член на комисия по въвеждане на новата структура в предприятието.
С т. 2 и т. 3 от изложението е посочено, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 235,ал. 2 ГПК, като не е обсъдил оценъчен лист-приложение № 2 към т. 3 от заповед № 500/16.05.2008 г. на командира на под. 5. , както и че като не е обсъдил представените по делото доказателства и доводи съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВС и на ВКС-т. 1 от ППлВС № 7/65 г.и т. 12 от ТР № 1/2001 г.
Изложението по т. 2 и т. 3 обосновава касационно основание за отмяна на решението поради неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на жалбите, което Върховният касационен съд провежда на основание чл. 288 ГПК.
Независимо от това посочените с изложението процесуални нарушения дори и да са налице не са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като не са се отразили на постановения резултат.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия № 13/10.06.2009 г., постановено по гр. д. № 8/2009 г. по касационна жалба от М. Ю. И. ЕГН ********** чрез адвокат И от АК-Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: