Решение №616 от по гр. дело №5426/5426 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
  
                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 616
 
                                             гр.София, 16.06.2010 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
 
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВА ДЕКОВА
                                                                             ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1565 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. за деца и младежи с умствена изостаналост „С”, с. С., общ. Търговище, против решението от 03.07.2009г., постановено по в.гр.д. №177/2009г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решението от 15.04.2009г. по гр.д. №61/2009г. на Търговищки районен съд, в обжалваната част за уважаване на предявените от М. И. Г. от гр. Т., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. И. Г. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. И. Г., извършено със заповед №308 от 18.11.2003г. на директора на Д. „С”, с. С. за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1243,20лв. за периода 24.11.2008г.-31.03.2009г.
Въззивният съд е приел, че трудовият договор на Г. е прекратен от работодателя поради съкращение в щата с изтичане на срока на предизвестието. Приел е, че при уволнение на приложеното от работодателя основание, релевантният момент, към който следва да се преценява налице ли е съкращение в щата, е моментът на връчване на предизвестието. Поради това, че към този момент не е било налице съкращение в щата съдът е приел уволнението за незаконно.
Касаторът поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешението с въззивното решение на въпроса относно момента, към който трябва да се преценява наличието на съкращение на щата при прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане срока на предизвестието, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не сочи съдебна практика, която да е създадена при неточно тълкуване или нуждаеща се от осъвременяване на тълкуването й, поради което не обосновава наличието на първата от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – точното приложение на закона. Не е налице и втората хипотеза на същата норма – развитие на правото, тъй като по релевирания въпрос има съдебна практика, като междувременно след подаване на касационната жалба е постановено и решение №337 от 30.04.2010г. по гр.д. №1188/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С решението на ВКС е прието, че законността на уволнението поради съкращение в щата, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие, следва да се преценява към момента на изтичане на срока на предизвестието, а не както е прието от въззивния съд – към момента на отправяне на предизвестието. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречива съдебна практика по този въпрос. При това положение според настоящия състав касационното обжалване следва да бъде допуснато по релевирания въпрос: към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие – към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивното решение от 03.07.2009г., постановено по в.гр.д. №177/2009г. на Търговищки окръжен съд, по касационна жалба на Д. „С”.
УКАЗВА на касатора Д. „С”в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 84,86лв., съгласно чл.84 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top