О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
гр.София, 16.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №960 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Р. М. от гр. С., против решението от 16.01.2009г., постановено по гр.д. №1180/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. №23629/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Р. М. срещу „Л”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Л”Е. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от В. Р. М. срещу „Л”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Приел е, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл.328, ал.2 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът дали заеманата от него длъжност „началник отдел „Т” в Дирекция „Л” е ръководна, е разрешен от въззивния съд с решения №452 от 26.05.2000г. и №200 от 17.02.2000г. на ВКС, ІІІг.о. Не може да се направи обоснован извод, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, отразена и в приложените решения, тъй като изводите си за установяване на характера на трудовите функции на жалбоподателя, въззивният съд е направил въз основа на длъжностната характеристика, при съобразяване на разпоредбата на §1, т.3 от ДР на КТ. Така е разрешен въпросът и в приложените решения на ВКС. Вторият формулиран въпрос от касатора е дали е релевантно за законността на уволнението обстоятелството, че служителят е продължил известно време да изпълнява работата си след прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът неоснователно сочи, че трайната съдебна практика дава утвърдителен отговор на този въпрос. Нито съдебната практика е установена в посочения от касатора смисъл, нито той се позовава на конкретни съдебни решения, които да подкрепят доводите му. Поради това не може да бъде прието, че релевираният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.328, ал.2 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, съгласно която установяването на характера на трудовите функции – като ръководни или като изпълнителски е въпрос, който се разрешава от съда с оглед на съдържанието на длъжностна характеристика.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.01.2009г., постановено по гр.д. №1180/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на В. Р. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: