О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1443
гр.София, 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1207 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от В. К. В. и С. К. В., двамата от гр. В., против решението от 22.04.2009г., постановено по гр.д. №215/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решението от 02.02.2009г. по гр.д. №2578/2008г. на Районен съд – гр. В. за частично отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.82, ал.2 от СК от 1985г./отм./.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. П. В. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. К. В. и С. К. В. срещу К. П. В. искове с правно основание чл.82, ал.2 от СК от 1985г./отм./ за заплащане на месечна издръжка в размер на по 40лв. на всеки от тях, като за разликата до пълните предявени размери от 80лв. исковете са отхвърлени.
Въззивният съд е приел, че при установения месечен доход за ответника по исковете не съставлява особено затруднение да дава издръжка до размер на 40лв. месечно на всеки от ищците. Заплащането на издръжка в по-голям размер е прието, че ще постави ответника в невъзможност да задоволява собствените си нужди, включително свързаните със заболяване на сърцето и задълженията за изплащане на банков кредит. Прието, че следва да се отчете и обстоятелството, че синът на ответника от настоящия му брак също е учащ се, който има нужда от издръжка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въззивният съд не е изложил мотиви за действителните нужди на търсещия издръжка и за възможностите на дължащите издръжка родители и в частност без да направи обоснована преценка на доходите, имуществото и доказаните разходи и задължения от личен характер на бащата. Представят решение №226А от 02.03.1993г.по гр.д. №1574/92г. на ВС, ІІг.о. и решение №634 от 17.07.1992г. по гр.д. №734/92г. на ВС, ІІг.о., в които е прието, че следва да се изложат мотиви за нуждите на търсещия издръжка и за възможностите на дължащите издръжка. В разглеждания случай въззивният съд е изложил мотиви в тази насока, а въпросът дали преценката му е обоснована не е относим към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а е относим към основанията за неправилност на въззивното решение – чл.281 от ГПК, по които ВКС се произнася след като бъде допуснато касационното обжалване, а не в производството по допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Релевираните въпроси относно критериите за определяне на нуждата от издръжка и на възможността на родителя да дава без особени затруднения издръжка на пълнолетно дете, което учи, както и дали размерът на издръжката се определя по чл.84 от СК от 1985г./отм./, не може да се приеме, че са въпроси от значение за развитие на правото, тъй като нормите на чл.84 от СК /отм./ и на чл.82, ал.2 и ал.3 от СК/отм./ са ясни и по приложението им има практика на Върховния касационен съд, и тя не се нуждае от осъвременяване. Право на издръжка по чл. 82, ал. 2 СК/отм./ имат пълнолетни, но ненавършили 20, съответно 25-годишна възраст лица, които учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото си. Задължението на родителя да дава издръжка не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение. Издръжката се определи съобразно нуждите на пълнолетните деца и възможностите на родителите /чл.84 от СК отм./, но при отчитане, че тя не следва да съставлява особени затруднения за родителите.
Не може да се приеме също, че релевираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на създадена неправилна практика, нито на изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването й.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2009г., постановено по гр.д. №215/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново, по обща касационна жалба на В. К. В. и С. К. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: