О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1442
гр.София, 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1023 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. о. против решението от 03.07.2008г., постановено по гр.д. №2758/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 02.05.2007г. по гр.д. №11729/2005г. на Софийски районен съд, с което частично е уважен предявения от Г. А. И. /производството по делото е продължило в лицето на законния й наследник А. В. С./ срещу С. о. , иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. В. С. оспорва наличието на основания за допускането на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Г. А. И. /производството по делото е продължило в лицето на законния й наследник А. В. С./ срещу С. о. , иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче, в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2005г.
Въззивният съд е приел, че претърпените от ищцата вреди са в резултат от неизпълнение на установените със закон задължения по чл.35, ал.4 от ЗВМД от 1999г. на общината по отношение на безстопанствените кучета. Приел е, че смисълът от това задължение е постигането на резултат и ако общината не го е постигнала, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Касаторът е релевирал правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: отговаря ли общината за вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче и ако отговаря – на какво основание, съответно кои са нейните действия или бездействия, в какво се състои тяхната противоправност и от къде произтичат задължението й да извърши нещо, и какво; за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, включително тези, че кучето няма стопанин.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът поддържа, че посочените от него правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение от 10.07.2007г. по гр.д. №3323/2006г. и решение от 30.01.2008г. по гр.д. №2061/2007г., двете на Софийски градски съд, влезли в сила като неподлежащи на касационно обжалване. В първото от тези решения не са разрешени релевираните от касатора правни въпроси относно противоправното поведение като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Искът е бил отхвърлен, тъй като по делото не е доказано нападението срещу ищцата да е осъществено именно от безстопанствени кучета. С второто от приложените решения искът е отхвърлен, тъй като не е доказано твърдяното противоправно бездействие – свързано със собствениците на кучета компаньони. Разглежданият случай не е такъв – ищцата е твърдяла бездействие, свързано именно с безстопанствените кучета. Следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като в приложените решения не са разрешени релевираните от касатора правни въпроси, разрешени в обжалваното решение.
Не може да се приеме, че релевираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателят само е посочил тази хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но не се е позовал нито на създадена неправилна практика, нито на изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването й.
Не може да се приеме също, че релевираните от касатора въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като по приложението на нормата на чл.35, ал.4 от ЗВМД от 1999г. има практика на Върховния касационен съд, изразена в решение по чл.290 от ГПК – решение №639 от 02.07.2009г. по гр.д. №2398/2008г. на ВКС, І г.о., която не се нуждае от осъвременяване. Задължението за организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината с разпоредбата на чл.35, ал.4 от ЗВМД от 1999г., включва както дейността по организирането, така и дейността по прякото извършване на улавянето и изолирането на скитащи кучета. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
По приложението на нормата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ има практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, поради което не може да се приеме, че релевирания от касатора процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение. С оглед изхода на производството по допускане на касационното обжалване на ответника по жалбата А. В. С. следва да бъдат присъдена направените от нея разноски в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.07.2008г., постановено по гр.д. №2758/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на С. о. .
ОСЪЖДА С. о. , гр. С., ул.”М”, №33, да заплати на А. В. С. от гр. С., ж.к.”С”,бл.16, ет.13, сумата 200лв./двеста лева/ – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: