О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
гр.София, 16.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №969 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. З. от гр. С., против решението от 18.02.2009г., постановено по гр.д. №2095/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 12.07.2006г. по гр.д. №8188/2005г. на Софийски районен съд, в частта, предмет на въззивното производство при новото разглеждане на делото, с която е отхвърлен предявения от С. И. З. срещу „К”О. , гр. С., иск с правно основание чл.215 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „К”О. взема становище, че няма основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което отхвърлен предявения от С. И. З. срещу „К”О. иск с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на командировъчни пари в размер на 5570щ.д..
Въззивният съд е приел, че е налице императивно ограничение на работодателската власт на „К”О. да определи размер на полагащите се командировъчни пари над двойния им размер, съгласно НСКСЧ /обн. ДВ, бр.50/2004г./, поради което при липсващо доброволно изпълнение от страна на работодателя да престира определената в заповедта сума и възникнал съдебен спор, следва да се приложи нормата на чл.17, ал.1 от НСКСЧ и дневните пари да бъдат определени въз основа на нормативния минимум – двойния размер на сумата, установена в приложение №2, т.30 – 30щ.д., или 60щ.д. на ден.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за характера на нормата на чл.17, ал.1 от НСКСЧ е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на приложени по делото две съдебни решение на състави на СРС, по които при предявени искове от други работници срещу същия ответник за командировъчни суми, произтичащи от командироването им в С. на същия обект. Твърденията на касатора в тази насока не се подкрепят от съдържанието на приложените решения. В първото от решенията е възприето заключението на вещото лице относно размера на дължимите командировъчни пари, като от решението не е видно дали това е размерът, определен в командировъчната заповед или този по Наредбата. Във второто от приложените решения е прието, че определеният от работодателя размер на командировъчните пари не надвишава минимума по чл.17, ал.1 от Наредбата. С оглед изложеното съдържание на приложените съдебни решения не може да се приеме, че въпросът за характера на нормата на чл.17, ал.1 от НСКСЧ, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разрешения с атакуваното решение въпрос за характера на нормата на чл.17, ал.1 от НСКСЧ /обн. ДВ, бр.50/2004г./, е от значение за развитие на правото, доколкото съдебната практика по този въпрос не е достатъчна и следва да бъде развита.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Държавна такса за разглеждане на жалбата не се дължи от касатора-работник, тъй като спорът е трудов.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 18.02.2009г., постановено по гр.д. №2095/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на С. И. З..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: