Определение №349 от 30.6.2009 по ч.пр. дело №47/47 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 349
 
                                             гр.София, 30.06.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №47 по описа на І г.о. за 2009 год.
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на УМБАЛ”Ц”ЕАД, срещу определение от 14.10.2008г. по гр.д. № 2239/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на УМБАЛ”Ц”ЕАД срещу постановеното по делото въззивно решение. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е върнал касационната жалба на УМБАЛ”Ц”ЕАД срещу постановеното въззивно решение поради невнасяне на държавната такса по чл.18, т.2 от Тарифата в указания за това срок.
Определението е неправилно.
Нормата на чл.284, ал.3, т.4 от ГПК от ГПК установява, че към касационната жалба се прилага документ за внесена такса. Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие, съгласно тарифа – чл.73, ал.3 от ГПК. Съгласно приетата на това основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, при подаване на касационната жалба се събира държавната такса по допускане на касационното обжалване – чл.18, ал.2, т.1 от ГПК. По отношение на държавната такса по чл.18, ал.2, т.2 – за разглеждане на касационната жалба, следва да се приеме, че тя се събира след произнасянето по допускане на касационното обжалване и с оглед на неговия изход – при положение, че бъде допуснато касационното обжалване. В разглеждания случай касаторът е представил дължимата държавна такса за произнасянето по допускане на касационното обжалване, поради което касационната му жалба е била редовна с оглед изискването на чл.284, ал.3, т.4 от ГПК за прилагане към жалбата на документ за внесена такса. Неправилно е изискано да представи с касационната жалба и документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, което се е отразило на правилността и на обжалваното определение, с което е върната касационната жалба.
С оглед на изложеното обжалваното определение трябва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на действията по чл.285 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 14.10.2008г. по гр.д. № 2239/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на УМБАЛ”Ц”ЕАД срещу постановеното по делото въззивно решение.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по чл.285 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top