Определение №807 от по гр. дело №294/294 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 807
 
                                             гр.София, 10.07.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №294 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. А. и Ж. Б. А., двамата от гр. П., против решението от 29.10.2008г., постановено по гр.д. №521/2008г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.05.2008г. по гр.д. №3779/2007г. на Плевенски районен съд, с което е уважен предявения от С. Д. С. и Х. А. М., двамата от гр. П., срещу Д. Х. А. и Ж. Б. А. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. Д. С. и Х. А. М. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от С. Д. С. и Х. А. М. срещу Д. Х. А. и Ж. Б. А. иск за разваляне на сключения 07.11.2000г. между Л/наследодателка на ищците/ и Д. Х. А. /по време на брака й с Ж. Б. А./ договор за прехвърляне на собствеността на 5/6ид.части от апартамент в гр. П. срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочат практика на Върховния касационен съд, на която считат, че въззивното решение противоречи. Не формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесел в противоречие с разрешаването му в съдебните решения, на които се позовават, нито такъв може да се извлече от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, в което са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Доводите, че са решени идентични казуси по настоящия спор и по приложените две решения на ВКС, по които обаче исковете са отхвърлени, също не обосновават достъп до касационно обжалване. С решение №398 от 27.05.2004г. по гр.д. №667/2003г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №209 от 18.03.2005г. по гр.д. №379/2004г. на ВКС, ІІ г.о. е прието за правилно установеното от въззивната инстанция, че договорите са били изпълнявани от приобретателите, като във втория случай – и чрез трето лице, като изпълнението е прието от кредитора. Касае се до конкретно доказване на изпълнението от ответниците по отделните спорове, а въпрос за изпълнение чрез трето лице, какъвто е разрешен по второто дело, по настоящия спор не е разрешаван. Различният изход на спорове за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявени от наследници на починалия прехвърлител, не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата, каквото аргументиране в случая липсва, нито може да бъде изведено от изложението и приложените съдебни решения.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.10.2008г., постановено по гр.д. №521/2008г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на Д. Х. А. и Ж. Б. А..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top