О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 03.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 906/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Т. Ф. от гр. С. чрез процесуален пресдтавител адвокат Р против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІV „Д” отделение № 469/5.12.2008 г. по гр. д. № 427/2008 г.
С обжалваното решение след отмяна на решение на СРС, ГК, 59 с-в от 17.07.07 г. по гр. д. № 26706/06 г. е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от С. Т. Ф. против 1. О. „С”, гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Касаторът е изложил оплаквания в подкрепа на изразеното разбиране, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допускане касационно обжалване на решението, видно от което единствено касационно основание според касатора е неправилното прилагане на материалния закон, а именно: чл. 147, ал. 1, т. 14 ППЗНП относно правомощието на директора на училището да изготвя длъжностно разписание на персонала е приложен в нарушение на чл. 44, ал. 7, чл. 42, ал. 3 ЗНП, както и на чл. 12 и чл. 15 Наредба № 5/14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета. Позовава се на съдебна практика на ВКС, ІІІ г. о. – Р. № 1978/30.11.2006 г. по гр. д. № 615/2004 г. и на Р. № 153/12.04.2000 г., ВКС, ІІІ г. о., които решения са представени. Счита, че е налице основание за допускане до разглеждане от ВКС касационната жалба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществен материалноправен въпрос относно валидното извършване съкращаване на щата, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Маркира и основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без обосноваване на съображения.
За ответника по касация 1. О. „С”, гр. С. чрез процесуален представител адвокат Т от САК жалбата е оспорена като недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са изложени основания за допускане касационно обжалване, не е уточнен съществен материалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС от значение за точното прилагане на закона. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата и по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното разглеждане на жалбата Върховният касационен съд констатира следното:
За да отхвърли като неоснователни предявените от С. Т. Ф. против 1. О. „С”, София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е приел за установено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните за длъжността „педагогически съветник” към ответното училище е бил осъществен фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
За да се приеме, че е допустимо касационно обжалване на въззивното решение пред Върховния касационен съд на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът преди всичко е длъжен да формулира съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и/или този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
В случая основното изискване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено.
Твърдението, че съществен материалноправен въпрос е „относно изискванията за законосъобразност на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ” не е достатъчно. Основанието за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК изисква формулиране на съществен въпрос, който е различен от предмета на трудовоправния спор между страните, но от решаването на който въпрос е пряко относимо към крайния резултат по делото. Въпросът за законността на уволнението е предмет на иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно е основен въпрос по съществото на спора, по който Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 293 ГПК, но не е въпрос за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При липса са формулиран съществен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се преценява относимостта на представените съдебни решения на ВКС към конкретния случай.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отделение № 469/5.12.2008 г. по гр. д. № 427/2008 г. по касационна жалба от С. Т. Ф. чрез процесуален представител адвокат Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: